— Ще ми трябват и двете ръце. Ако те сложа на гърба си, можеш ли да се хванеш за гривата ми?
— Мисля, че ще се справя.
След което за известно време гледната точка на Флуфинела — както ни я показваше драконовата купа — бе напълно закрита от развяващата се грива на Скитника. Ли Пао прошепна няколко тихи команди, но положението не се подобри.
— Не мога да получа по-ясна картина — извини се той. — Драконът казва, че не разполага с по-широка перспектива, от която да черпи образи.
— Кажи му да се постарае. Все още не знаем каква е съдбата на Скитника.
— Може ли нещо за пиене? — захленчи Флуфинела. — Това пилешко в сладко-кисел сос ме накара да ожаднея. А и от приказването ми пресъхна устата.
Решихме, че е крайно време да си дадем почивка.
Докато преминаваха през вратата, Флуфинела почувства на няколко пъти, че нещо я тегли назад. Най-сетне се озоваха от другата страна и Скитника незабавно затвори и дори залости вратата с масивно, метално резе.
Първото, което почувства Флуфинела от тази страна, бе рязката смяна на преобладаващите миризми. Приятното ухание на цветя от стъклената равнина бе заменено с прашния, металически мирис, достатъчно остър, за да надвие дори миризмата от тялото на Скитника.
— Дръж се здраво — посъветва я той. — Ще препусна с всичка сила, защото преследвачите едва ли ще се забавят много. Може и да не успеят да проникнат през вратата към Кукария. Не всеки би се справил, но боговете могат повече от останалите, а и сигурно ще насъскат кучетата. Единствената ни надежда е да сме колкото се може по-далеч от тях. Трябва да знаеш, че кукарите никак не обичат неканени гости.
Флуфинела знаеше, че под „кучетата“ Скитника разбира кучета фу — не родителите й, естествено, а тези на боговете. Не беше ги виждала. Наскоро Ширики се бе срещал с тях и бе разказал накратко за обстоятелствата около тази среща на Шамбала. Говореше с презрение за другите кучета.
— Носовете и главите им са като нашите — обясни той. — Дори притежават подобна на нашата магия, но те са жалки създания, сравнени с животните от нашето поколение и тези, които тогава ни опитомяваха. Имат едно предимство пред нас — по-едри са и с по-големи зъби. Кучките, при които ме отведоха, бяха с цяла глава по-високи от мен. — Тук Шамбала му изшътка да мълчи и разговорът приключи.
Скитника препуска толкова дълго, че Флуфинела започна да изпитва силни болки в челюстта и носът й се поду от честите удари в шията му. На няколко пъти успя да разгледа околността, но това, което видя, заличи напълно интереса й. Беше стоманеносива, с единични бели петна.
След известно време Скитника заговори отново, макар и задъхано. Дори я премести в ръцете си.
— Ще ти обясня как да се добереш до Кай Рен, в случай че се разделим. Чичо ми казваше, че кучетата фу са обучени да надушват врати. Кажи ми какво виждаш там — в най-далечната част на хоризонта?
— Топка.
— Чудесно! Ти си ми умница!
Флуфинела помаха доволно с опашка.
— Така, за да откриеш Кай Рен, първо трябва да достигнеш тази топка или някоя друга като нея. Когато се приближиш, виж дали е синя или зелена. Можеш ли да четеш?
— Та аз съм само на няколко седмици! — възрази кутрето.
— Извинявай. — Той й описа с подробности как да разпознае североамериканския континент, после Калифорния. Когато се увери, че е запомнила всичко правилно, продължи:
— Щом откриеш търсеното място, натисни го с лапичката си. Но ще натискаш силно, защото си още мъничка. Трябва да се появи кръгче ярка светлина, а ти завърти топката така, че то да освети Сан Франциско. Натисни отново, светлината ще стане жълта и там ще се покаже вратата. Ще минеш през нея. Отвъд ще разчиташ само на носа си. В Сан Франциско не може да има толкова много демони. Ще го познаеш ли по миризмата?
— Ами да. Демоните миришат като теб.
— Чак толкова ли сме различни от боговете?
— О, да!
Скитника се замисли върху този факт, без да прекъсва лудешкия си бяг. Малко по-късно се зае да ме описва — първо като демон, а след това и в обичайната ми човешка форма. Накрая накара Флуфинела да запомни съобщението, което вече ми бе предала. И всичко това, докато препускаха през една равнина, наподобяваща пейзаж, нарисуван от кубисти.
Споменатата вече топка — която изпълняваше същата функция, каквато и картографските сфери, — се отдалечаваше все повече, когато двамата дочуха далечен, нисък вой.
— Това са кучета фу! — рече запъхтяно Скитника. — По дяволите! Сега кукарите ще се размърдат.