Едва произнесъл тези думи и отнякъде долетя грубо, метално дрънчене. Флуфинела погледна през рамото му и видя нещо ъгловато и металическо да се материализира от една сивкава плоча. Изведнъж Скитника я сграбчи за врата.
— Ще се опитам да го забавя — извика след нея. — Но няма начин да вразумиш кукар. Ти бягай към топката и прави каквото ти казах. Намери вратата и се шмугни през нея.
Той забави темпото, наведе се, остави я на земята и се извъртя да пресрещне заплахата, която ги преследваше.
— Ще те настигна! — извика подире й. — Обещавам! А сега върви!
Тя го послуша. Мярнаха се неясни кадри как Скитника размахваше някакъв масивен жезъл срещу нещо, надвишаващо го поне два пъти на ръст, макар и не толкова солидно. Лаят на кучетата също се усилваше, примесен с ръмжене и със сухия пукот на оръжия.
Флуфинела побягна. Успя да отвори вратата (не без известно помайване) и се хвърли през отвора тъкмо когато иззад хълма се появиха няколко четирикраки преследвача.
На пръв поглед действително приличаха на кучета фу. Зъбите им обаче бяха големи колкото на саблезъб тигър, по ръст напомняха на едри и охранени коне, с масивни плещи като на мечка. Единственото, по което Флуфинела ги разпозна безпогрешно, бе миризмата им. Миришеха на врагове.
Когато се озова от другата страна, тя си спомни как Скитника бе затворил предишната врата и долепи лице до тази. Вратата се хлопна. Тя се огледа. Намираше се в малка уличка, вероятно пресечка на улица „Грант“ в Китайския квартал. Нощта бе тъмна и мъглива. Макар че трепереше от страх и изтощение, тя опря нос в земята и започна да души. Не го вдигна, докато не стигна къщата на Сливка, където пръв я усети Уон Пан и изтича насреща й.
— И това е всичко — приключи тя. — Достатъчно ли е за дракона?
Ли Пао размени няколко думи с духа в купата.
— Драконът смята, че е достатъчно. Някои сцени са доста смътни и… Кай, драконът е малко изненадан от възприятията на кутрето. Казва, че били ненормално изострени.
— Такива са — потвърдих аз. — Отдавна съм го забелязал. Ако знаех, че могат да преследват плячката дори през различни равнини, щях да направя няколко безценни опита с Ширики и Шамбала.
— Нали за това са създадени — намеси се Сливка. — За да защитават храмовете на боговете, би трябвало да догонват жертвата дори и ако е в друга плоскост.
— Друго нещо ми е интересно — продължих замислено аз. — Тази топка, която използва Флуфинела. Никога не съм виждал подобно нещо. Дали е естествен феномен за равнината, или Скитника я е донесъл?
— Или — добави Ли Пао — кучетата й придават допълнителна сила с вродената си магия?
— И това не е изключено. Мисля, че вече имаме известна представа с каква цел По Шиан ми е отмъкнал кучетата.
— Недей пред малката! — скастри ме Сливка.
— И мама го каза — погледна я учудено Флуфинела. — Защо?
— Защото — тросна й се Сливка — не е никак приятно.
— Уф.
— Но кой ли е казал на Твореца къде се намирам?
— Или Разпилени лунни лъчи, или баща й — отвърна Сливка. — Но след като враговете още не знаят къде сме, следва да предположим, че Твореца е на наша страна.
— И, съдейки по онова, което се случи снощи в съня ми, Вис е доста разтревожена.
— Какъв сън? — попита Сливка.
Разказах й накратко романтичното си преживяване.
— Чудя се дали още сме в безопасност тук? — попита тя, след като ме изслуша. — Ако боговете или кучетата проследят Флуфинела или заловят и подложат на разпит Скитника и той проговори, всеки момент можем да очакваме гости. Не бих искала да излагам съседите си на опасност.
— Добре казано — кимна Ли Пао. — Мисля, че зная къде трябва да отидем.
Той посочи подредените върху масата бутилки. Първите лъчи на слънцето се прецеждаха през щорите и се отразяваха върху повърхността им с отблясъци, като от скъпоценни камъни.
— Кажи ни, Кай Рен, има ли подходящо място, където да отседнем, в някоя от твоите бутилки?
Избрахме оранжево-зелената бутилка по няколко причини, не на последно място, защото тя единствена не бе попадала в ръцете на Вис и следователно можехме да сме напълно сигурни, че в нея няма заложени клопки или алармени системи. Сливка я скри под цял куп хавлиени кърпи в банята на втория етаж.
Докато подреждах останалите бутилки в един кашон в килера, спомних си за магьосниците, които все още обитаваха някои от тях. Надявах се, че продължителната им медитация не е била нарушена от събитията през последните дни. Казах си, че ще намина да видя как са, веднага след като се справя с текущата опасност — стига, разбира се, да съм още жив.
Бях придал на вътрешността на оранжево-зелената бутилка стандартния пейзаж, който използвам, когато предпочитам да се съсредоточа върху други неща: няколко планини, разнообразени с долини и хълмове, една-две реки, които да осигуряват постоянен приток на прясна вода и да генерират естествено движение на ци, стандартен набор от растения и животни. Късче земя с площ петдесет акра, нищо общо с вселените, които бях създал в други бутилки.