12.
Въоръжен със скрития в едно от прилежащите пространства меч, който Седмопръстия ми бе осигурил, и с шепа магия, която успях да възстановя от някогашните си резерви, аз се почувствах малко по-уверен, когато напуснах Бутилката на желанията и се прехвърлих в пътешественическите равнини.
Давах си сметка, че подобна самоувереност е най-малкото глупава и неоправдана. Бях далеч по-слаб от онзи демон, който преди няколко месеца, бе унищожил само с едно мръдване на кутрето си четирима недорасли демони, по-немощен от арогантното създание, което се мяташе безцелно и задаваше нескопосани въпроси, без да се вслушва в отговорите и разумните съвети, и което заради дърветата не виждаше гората. Но все пак се чувствах по-добре и моята нараснала увереност се предаваше на спътниците ми.
Ли Пао бе освободил духа от драконовата купа (нов трик, който не бях виждал досега) и той летеше край него, а понякога кацаше на рамото му и му шептеше в ухото. Разпилени лунни лъчи носеше дълго, тънко, шлифовано и полирано парче дърво. Приличаше на жезъл и аз не се съмнявах, че в него, също както в моите бутилки, са стаени вълшебни сили. Флуфинела припкаше отпред и от време на време се препъваше в косматите си лапички. Въпреки това бях уверен в способностите й да ни отведе там, накъдето бяхме тръгнали.
Така и стана. Съвсем скоро стояхме пред една от онези сфери с непознато за мен устройство.
В началото не можах да я видя, но когато Флуфи я докосна с нос, и аз я почувствах. Нараненото ми его бе поуспокоено от факта, че Разпилени лунни лъчи също не успя да я забележи, но накрая с взаимни усилия сполучихме да я извадим на бял свят.
Тази сфера бе оцветена в черно и сиво и само тук-там имаше морета от бяло. Завъртях я в ръка.
— Флуфи, можеш ли да ни кажеш откъде точно проникна в света на кукарите?
— Ще се опитам.
Докато я въртях бавно, тя доближи нос до нея и взе да души.
— Ето тук! — извика и посочи три черни кубчета. — Това е мястото!
Понечих да натисна с пръст кубчетата, но Разпилени лунни лъчи ме спря:
— Питам се дали не може да се преместим директно в другата плоскост — тази, която според Скитника била тангенциална на Първородния свят.
— Бихме могли. Но може да възникнат проблеми с маршрута.
— Така ли? — тя ме погледна и ми се стори, че повдигна вежди, но лицето й бе като на сянка.
— Първо, трябва да открием Скитника, а за последен път са го видели в плоскостта на кукарите. Второ, не знаем колко е голяма тази тангенциална равнина. Ами ако изминат дни в скитосване из нея, преди Флуфинела да открие търсеното място? Ще й бъде далеч по-лесно да се върне по следите, които е оставила.
— Не може ли да използваме духа на дракона за водач?
Ли Пао поклати глава.
— Той е само подвижен вариант на гадателната купа — нещо като автоматизиран модел на картата.
Драконът, който чуваше разговора ни, изсъска обидено.
— Поне що се отнася до конкретната задача — побърза да обясни Ли Пао. — Боя се, че не знае повече от кутрето. Силата му е в доразкриването на вече установените факти.
— Съществува ли някаква конкретна причина да избегнем движението по обратния път на Флуфинела? — обърнах се към Разпилени лунни лъчи.
Сребристият обков около почти прозрачното й лице кимна.
— Да. Не мислите ли, че боговете могат да ни издебнат? Тогава ще попаднем право в тяхната клопка.
— Напълно възможно — потвърдих. — Само че според мен сега боговете са събрани около Ширики и Шамбала. Едва ли биха разпилели силите си из цялата равнина. По-лошото е, че не знаем нищо за тези кукари и за техните възможности.
Разпилени лунни лъчи отстъпи, но бях сигурен, че е останала на своето мнение.
И тъй като нямаше смисъл да отлагаме повече, притиснах с пръст нужното място и задействах вратата. Затворих я веднага щом минахме от другата страна, а Флуфинела се захвана да души земята. Ли Пао изпрати дракона напред да разузнае пътя.
— Подушвам Скитника — обяви Флуфи, когато се отдалечихме на стотина крачки от вратата. — Миризмата е слаба.
— Не спирай да душиш. А ние ще те пазим.
Продължихме напред, придружени от металическото потракване, което вероятно съобщаваше за близостта на кукарите. И тримата бяхме нащрек, готови да се хвърлим в бой при най-малкия сигнал за опасност. Скоро се озовахме в район, насечен от множество прави канали, между които имаше равни, еднакви по размер, плоски участъци. Имах чувството, че се движим в някакъв лабиринт за мишки.