Выбрать главу

И когато си помислих, че повече не мога да се задържа, вятърът внезапно утихна. Не без усилие отворих очи и забелязах, че металната повърхност под нас отново е идеално изгладена. Не се виждаше и следа от доскорошните бразди и вълни.

Скитника изрита дребните израстъци, които все още го задържаха, а скочи долу. Той протегна към мен ръце.

— Хвърли ми Флуфинела. — Докато му подавах кученцето, добави: — И благодаря, че ме спасихте.

Поехме обратно към долината и Скитника ни предаде неговата част от историята.

— Не е много това, което не знаете — започна. — Върнах се назад, за да дам възможност на Флуфинела да избяга. После кукарите ме хванаха. Ужасно трудно е да се биеш с тях. Телата им са като тези дървета — гъвкави и сръчни. Нито веднъж не ми дадоха възможност да ги ударя с меча. Сигурно щях да се справя по-добре, ако можех да използвам някоя магия, но в тази равнина излишната ци веднага се обвързва по някакъв странен начин… Тъй де, пипнаха ме накрая — той сви рамене.

— Кучетата фу помогнаха ли им? — попитах го. — Тези, които боговете изпратиха след вас?

— Не. Видях една група кукари да изчезва след тях през Земната врата. Нито едно от кучетата не ме последва до дървото, тъй че не знам какво е станало с тях.

Ли Пао разговаряше тихо с дракона, който отново бе кацнал на рамото му.

— Скоро ще стигнем вратата — докладва той. — Още малко и ще се покаже. Според дракона, единствената причина, поради която още не я виждаме, е, че рамката й се слива с околния пейзаж.

— Аз я виждам — потвърди Флуфинела, която още се гушеше в прегръдката на Скитника. — И тази е като топка, само че е в други цветове.

— Дано да се доберем до нея, преди да са ни открили кукарите — промърмори Скитника. — Инак току-виж пак ни окачили на дървото.

— Стига с този песимизъм — сопна му се Разпилени луни лъчи. Беше се спуснала и крачеше редом с нас, в полуматериална форма, за да пази резервите си от ци. — Веднъж вече се измъкнахме, ще го направим пак, ако се наложи.

— Не забравяй, че това е техният свят — поклати глава Скитника. — И те знаят как да го защитават.

Тъкмо смятах да му предложа да изтича напред с Флуфинела и да отвори вратата, когато се разнесе злокобно дрънчене на метал в метал. Земята пред нас се разцепи и от пукнатината се надигнаха кукарите.

Или, може би трябва да кажа, надигна се кукарят, защото първото ми впечатление не беше за множество същества, а за едно грамадно чудовище с преплетени сегменти от метални жици.

Кукарят се разгъна като телена ограда с височина петнадесет стъпки и дължина петдесет. Състоеше се от триъгълни сегменти с твърде малки отвори между тях, за да може някой от нас, с изключение на Флуфинела, да се промъкне към свободата.

Съществото бе избрало подходящо място за засада, защото стените на лабиринта от двете ни страни се издигаха далеч по-високо от обичайното. Бихме могли да го заобиколим по фланговете, но не и да минем през него. Понечих да отстъпя назад и в този момент зад гърбовете ни се разнесе същото дрънчене и пътят за отстъпление бе отрязан от второ подобно чудовище. Сега вече бяхме в истински капан. Не се и съмнявах, че съвсем скоро сегментите им щяха да се сплетат над нас. И тогава…

Дали щяха да ни пленят, или, заради съучастието ни в бягството на Скитника, ни очакваше по-сурова участ? Не знаех отговора и нямах никакво желание да го изпитам на гърба си.

— Бягай оттук! — извиках на Разпилени лунни лъчи. — И ти също, Скитнико! Не можете с нищо да ни помогнете.

Демоните не са обременени от глупаво благородство. Отървали сме се от подобни излишни чувства още във времето на първите войни. Двамата си плюха на петите и изчезнаха, отнасяйки и кутрето.

— Да имаш някоя ценна идея? — обърнах се към Ли Пао. — Ти си единственият, който все още крие нещо в ръкава си.

Старецът местеше поглед ту към едното, ту към другото метално чудовище.

— Опитах се да се издигна във въздуха, но нещо ме връща обратно на земята!

Триъгълните сегменти на кукарите се движеха равномерно нагоре-надолу, напомняйки ми за гигантска метална паст. Макар и беззъба, не се съмнявах, че ще бъде в състояние да ни разкъса на части. От отворите между сегментите се подаваха заострени израстъци.

Изглежда зловещите създания нямаха никакво намерение да ни пленяват. Дочувах потракващ шум над тътена на затварящата се преграда, който ме наведе на мисълта, че Скитника и Разпилени лунни лъчи също срещат затруднения.

— Какво ли не бих дал за чифт яки клещи! — въздъхна Ли Пао.

— Направи си с магия! — посъветвах го.