— Добре. Както кажеш, демоне — предаде се Ли Пао. — Няма да питам какво търсим тук.
Реших, че е време да ги представя.
— Доблестни Скитнико — подех с тържествен и същевременно помирителен тон, — вече познаваш някои от присъстващите…
— Точно така — прекъсна ме той. — Радвам се да те видя, Разпилени лунни лъчи.
— И аз теб — отвърна тя.
Скитника потупа кученцето по гърба.
— Флуфи, хубаво, че успя да се измъкнеш, малката. Тъкмо се питах дали не съм се трепал за тоя що духа на онова проклето дърво.
В отговор кутрето го близа по лицето.
— Съмнявам се обаче — обадих се отново, — че сте се срещали с моя приятел, Ли Пао. Той е човек, магьосник и майстор на хвърчила.
Скитника склони глава във вежлив поклон.
— За мен е чест и удоволствие.
— Този скромен магьосник изпитва истинска радост да се запознае със Скитника между световете — изрече Ли Пао. — Моля прошка за проявеното невежество и невнимание.
— Няма нищо, което да бъде опрощавано — отвърна в същия тон Скитника. — Вие сте човек и следователно от различен произход. Щях и сам да го узная, ако бях изучил внимателно вашата аура. Грешката е моя.
Побързах да се намеся, преди да подхванат следващата тирада от взаимни извинения и любезности.
— Допирната точка между тази равнина и Първородния свят ще е някъде наблизо — стига, разбира се, Флуфинела да не греши.
— Не греши — потвърди Скитника. — За нещастие, изгубих инструментите, с помощта на които я открих предишния път.
— Нищо, аз мога да подуша пътя — извика радостно Флуфинела. — Миризмата е достатъчно силна — както на богове, така и на кучета фу!
— Ако всички са си отпочинали — предложих, — да тръгваме колкото се може по-бързо.
Така и направихме. Ли Пао се оглеждаше с почуда на лицето, когато наближихме първата купчина от разноцветни чорапи, които се полюшваха на вятъра.
— Дали ние сме се смалили — попита той, — или тези чорапи са прекалено големи?
— Нито едното, нито другото — успокоих го аз. — Също както не се смаляваме, когато влизаме в моята бутилка. Просто се сливаме с дао-то на този свят.
— Щом го казваш — кимна той, но се оглеждаше все така изненадано.
Мястото, където тази плоскост се доближаваше максимално до Първородния свят, се оказа — поне както изглеждаше от тази страна — купчина от големи, единични, вълнени чорапи.
— Ли Пао — повика го Скитника, — би ли помогнал на мен и на Разпилени лунни лъчи да определим най-подходящото място за прокопаване на врата?
Двамата млади демони бяха разговаряли тихичко, докато вървяхме, и аз предположих, че Разпилени лунни лъчи е разказала на Скитника за моята злополука. Беше ми малко странно, задето не се допитват до мнението ми в такъв важен момент, но трябваше да призная, че са съвършено прави. Прикрих чувствата си, като измъкнах меча с наядено острие от промеждутъчното пространство, и застанах на пост. Все още не бяхме срещнали никаква опасност, но това не беше причина да се отпускаме.
Ли Пао разви драконовата купа и наля вътре вода от манерката, призовавайки обратно на служба обитаващия я дух. Когато приключи, спусна в течността една стара китайска монета с отвор в средата, откъдето бе прокарал тънък копринен конец.
— Вдясно от мястото, където стоиш, Скитнико — обяви той. — Не, сега малко наляво. Нагоре няколко сантиметра. Сега е добре. Не, мъничко вляво. Постави пръст на това място. Сега сочиш участъка, през който си преминал предишния път.
— Чудесно!
Разпилени лунни лъчи вдигна Флуфинела, така че очите й се изравниха с мястото, върху което Скитника бе поставил пръста си.
— Какво виждаш, Флуфи?
— Пръст.
— Друго?
— И тези чорапи.
Демоницата върна кученцето на земята.
— Не става така. Явно боговете са запечатали вратата на Скитника.
— Не можете ли да прокопаете друга? — попитах, без да откъсвам очи от околните хълмове. Със сигурност забелязах някакво движение, но не виждах причини все още да вдигам тревога.
— Бих могъл — отвърна Скитника, — но както казах, кукарите ми взеха инструментите, а резервите ми от ци са на изчерпване. Ще ми е нужна помощ.
— В жезъла си имам известен запас ци — обясни Разпилени лунни лъчи, — но нямам никакъв опит в прокарването на врати.
— А пък аз — намеси се Ли Пао, — направо пращя от енергия, но познанията ми за това как да я използвам, са като на малко дете.