— Приближете се, тогава — посъветва ги Скитника. — Моята тясна специалност са вратите — естествени и други. Какво виждаш тук, Кай Рен?
— Нещо се движи — отвърнах. — Безформено. Имаш ли представа кой живее тук?
— Предимно Чорапи — отвърна той — и някои странни принадлежности от дамското бельо. Но тъй като тази равнина е пълна с отвори…
(„Чорапите ще свършат работа“ — чух да си мърмори Ли Пао.)
— …през които може да попадне какво ли не…
— Добре, аз ще пазя — обещах, защото си давах сметка, че една магическа операция, от типа на предстоящата, може да привлече всяко нещо, жадно за ци.
Още на два пъти зърнах някакво движение, беше нещо по-едро от мен, със сивкав цвят и гъста козина. Не смееше да се приближи и остана до втория пояс хълмове, затова не се втурнах да го преследвам. Ясно ми беше обаче, че все още събира кураж.
— Готово — обяви Скитника. — Отворихме врата. По дяволите, те са повикали кучетата!
— Това трябваше да се очаква — опитах се да го успокоя, като отстъпих заднешком, за да не губя от погледа си хълмовете. — Логично бе да предположим, че ще бъдат известени веднага щом отворим вратата.
— Не можем да губим ци за отварянето на още една врата — обясни задъхано Разпилени лунни лъчи. — Флуфинела, подуши къде са родителите ти!
Тя пусна кученцето през вратата и прекрачи след него. Нямаше какво повече да правим тук. Изчаках Скитника и Ли Пао и преминах последен. Намирахме се в същата стая със зелени стени, която бяхме видели през очите на Флуфинела.
— Скитнико, можеш ли да залостиш вратата, но да я запазиш, в случай че се наложи да отстъпим през нея?
— Лесна работа. Какво ще кажете за вкуса на тукашната ци?
И наистина си заслужаваше да го опитаме. Енергията се носеше свободно наоколо и беше далеч повече, отколкото бях изразходвал за времето на цялото пътешествие. По ярките аури на моите спътници можех да съдя, че ефектът е универсален.
— Нищо чудно, че боговете не желаят да напуснат тази равнина! — обяви Разпилени лунни лъчи. Сребристите й коси бяха покрити с блещукащи искри. — Сега вече разбирам защо Вис мечтае да я завладее!
— Може ли някой да отвори тази врата? — изскимтя Флуфинела. — Семейството ми тръгна в тази посока.
Разпилени лунни лъчи махна небрежно с жезъла и резето на бравата се дръпна с щракане. Вратата се отвори и кутрето се шмугна в отвора, преди да успеем да го спрем.
Проклинайки се за невниманието, аз се втурнах след нея, оголил меч. Едва сега си дадох сметка, че спътниците ми са като опиянени от прекомерното количество ци. До мен подтичваше Ли Пао, който сякаш току-що бе изял Прасковата на безсмъртието и краката му едва докосваха земята. Изглежда само аз бях запазил здрав разум, може би защото имаше твърде много да наваксвам до нормалното си енергийно състояние.
Подскочих във въздуха, но не успях да се задържа, все пак продължих да се нося на подскоци, сякаш управлявах скутер в развълнувано море. По този начин застигнах Флуфинела.
— Внимавай — предупредих я. — Боговете едва ли ще бъдат склонни да пуснат доброволно родителите ти на свобода.
Сред останалите беше настъпило известно отрезвяване, но очите им все още святкаха, сякаш бяха на танцова забава. Скитника прехвърляше от ръка на ръка топка сурова ци, а Разпилени лунни лъчи бе събрала цял рояк миниатюрни звезди около жезъла си и ги караше да се въртят като пръстени около планета.
Флуфинела помаха с опашка.
— Те са пред нас. Има и други.
— Какво подушваш? Богове? Стражи?
— Не съм сигурна. Въздухът е изпълнен с миризмата на богове.
— Добре — рекох. — Скитник и Разпилени лунни лъчи, постойте за момент. Ли Пао, изпрати драконовия дух на разузнаване.
Когато се върна, духът на дракона докладва, че коридорът е съвсем пуст чак до мястото, където преминава в просторна градина.
— Там има бърлога — шепнеше той, — около която се навъртат грамадни кучета. В една от клетките е Ширики, а в друга — Шамбала и децата.
— Нищо чудно, че По Шиан не е поставил стражи — заключих аз. — Дали някой от вас не знае случайно кое е слабото място на кучетата фу?
Всички дружно поклатиха глави.
— В такъв случай, ще се наложи да импровизираме. Не забравяйте, не сме дошли тук, за да воюваме. Целта ни е да спасим семейството на Флуфинела.
— Но как да им отвлечем вниманието? — попита Ли Пао, който още не се беше успокоил напълно. Сбръчканите му ръце мачкаха топката от ци, сякаш беше податлива глава.