— Здравей, Девор — отвърнах и кимнах едва забележимо на другите двама. — Нали не смяташ, че можеш да ни спреш?
— Не. Наистина се очаква от нас, но дори не възнамеряваме да опитаме. Вместо това екранирахме тази стая от всякакво външно наблюдение. Искаме да разменим малко информация за една услуга.
— Така ли? И защо трябва да ви се доверявам? Махнете се от пътя ни, оттук след малко ще минат кученцата.
Девор размаха едва забележимо крила и се отмести. Магьосниците го последваха с видима неохота.
— Води ги, Ширики — извиках. — И така, Девор, какво имаш за мен?
— Не му казвай нищо, докато не ни обещае, Девор — намеси се уплашено Кен Жао.
— Разбира се, Кени — отвърна с усмивка Девор.
— Какво искате? — повторих аз.
— Даваш си сметка, че се излагаме на огромен риск заради тази среща — заговори Девор. — Искаме да ни прикриеш.
— Така ли?
— Нека изглежда, сякаш сме се защитавали със зъби и нокти. Удари ни по един, дори и да паднем в несвяст. После, ако надвиеш Вис, ще кажеш на другите, че сме били на твоя страна.
— Предпочитате да останете тук?
Девор кимна.
— Съществуват някои нерешени въпроси. Не можем току-така да се откажем от службата си пред определени сили. Ако се присъединим към теб, последствията може да са много тежки — дори смъртоносни.
Обърнах се към Ли Пао.
— Нали чу какво иска демонът? Можете ли двамата с Разпилени лунни лъчи да слепите бомба? Направете я така, че да бъде взривена само от мен или от Скитника. Искам той да напусне тази равнина последен, тъй като единствен знае как да затвори вратата.
Старецът кимна със зло пламъче в очите.
— Смятай, че работата е свършена, господарю Демон.
Погледнах Девор.
— Е, да чуем информацията. Но бързо.
Той сведе глава в знак на съгласие.
— Кай Рен, може да си останал с впечатлението, че Вис и По Шиан разполагат със солидна подкрепа за техния план, но грешиш. Истината е съвсем друга. Вярно, че Вис е съумяла, чрез своя чар, или с принуда и сплашване, да привлече на своя страна известен брой демони, но имам чувството, че повечето от тях биха я зарязали при първата удобна възможност.
Не попитах защо още не са го сторили. Демоните, също като хората, притежават стаден инстинкт. А и като се има предвид фактът, че първите отстъпници ще бъдат наказани сурово, това обясняваше цялостната картина.
— Положението на По Шиан е още по-сериозно — продължаваше Девор. — Повечето от главните богове са доволни от статуквото. Те не желаят демоните да се връщат тук, нито споделят алчността му за нови завоевания. Може да разчита единствено на най-младите, на онези, които се надяват да си спечелят име в една бъдеща война.
Кимнах. Откак се бях озовал в Първородния свят, непрестанно се питах за какво им е притрябвал на боговете Кон Ши Дзи.
— По Шиан използва и нас — оплака се Кен Жао, — но сега вече не сме му нужни и скоро ще ни пожертва.
— Така е — кимна в потвърждение Фу Ксиан.
— А ти, Девор? — обърнах се към демона комарджия.
Той повдигна рамене, сякаш отговорът се знаеше.
— Позволих им да ме използват. В началото не ми пукаше — стига да има достатъчно имбуйе. Но някаква мазохистична жилка ме запази от пълно душевно разлагане и когато прозрях ситуацията, веднага осъзнах, че здравата съм загазил.
— И реши да станеш предател.
— Предпочитам да го нарека „да заложиш на сигурно“.
И последното кученце се изниза между краката ми. Ли Пао подмяташе едно разноцветно парче ци в ръцете си и аз не се съмнявах, че вътре се съдържа достатъчно взривна енергия, за да опустоши стаята, без да убие тези, с които разговарях.
— Интересна информация — признах, — но не чак толкова. Кажи ми още нещо — ако не искаш Вис да узнае за твоето предателство.
— Какво?
— Искам да узная божественото име на По Шиан.
— Но аз не го знам — възрази той.
Кен Жао поклати глава, а очите му бяха изпълнени с ужас, при мисълта, че По Шиан би могъл да научи за тяхното предателство.
— Е, в такъв случай… — махнах с ръка на моите спътници да преминават през вратата. — Ние ще си вървим.
— Аз… — поде Фу Ксиан, но млъкна и преглътна болезнено. — Може би го знам. Научих едно име в началото на нашето запознанство. Не е изключено да е неговото. Това ще те задоволи ли?
Кимнах. Разпилени лунни лъчи бе изчезнала през отвора. Ли Пао тъкмо предаваше своето късче програмирана ци на Скитника и се готвеше да прекрачи прага.