Фу Ксиан извади късче хартия и молив и написа отгоре Белкази, без да го произнася, защото изговореното име можеше да предизвика вниманието на притежателя му.
Белкази. Почувствах, че ме изпълва страх и ужас, които бързо се смениха от задоволство.
Кимнах на Скитника, че това, което сме получили, е напълно достатъчно, и прибрах бележката в джоба си. Имах чувството, че ми шепне в мрака.
Белкази.
Докато прекрачвах през вратата, чух зад гърба ми да избухва бомбата.
Рамката се разтресе от последвалите вибрации и погледът ми се замъгли. За кратко престанах да виждам и да чувам, но сърцето ми пееше. Сега вече знаех името на моя враг. Знаех кой бе покварил моята любима Вис. Знаех кой е и съзнавах, че трябва да умре.
Белкази.
13.
БЕЛКАЗИ.
Размишлявах върху това име през цялото време на дългото ни пътешествие, връщах се хиляди години назад в спомените си към онези далечни времена, когато кръстосвах плоскостите в компанията на глутница кучета фу.
Бяхме врагове, двамата с него, защото той беше щитоносец на Чахолдрудан и бе приел смъртта на господаря си за лично оскърбление. Но Демоничната война свърши, преди да разрешим този въпрос помежду си. Последва примирието и аз сметнах, че е дошло време да се върна към по-приятни занимания. Изглежда обаче всички лоши неща не бяха останали в миналото, както наивно вярвах тогава.
Спътниците ми може би ме смятаха за мълчаливец, но те също така уважаваха склонността ми да не говоря много. Вярно, че бях изгубил голяма част от мощта си, но аз все още се наричах Кай Рен, господарят Демон, Богоубиеца. За тях тази репутация означаваше много. За мен това бяха имена, повикали от забравата един древен и страшен враг.
Белкази.
Нищо чудно, че не го бях познал по време на кратката ми среща с По Шиан. По Шиан беше висок и слаб естет, истински мандарин. Белкази се появяваше най-често в облика на същества с могъщо телосложение, като например минотавър, предпочиташе да се облича в ковани доспехи, а от шлема му стърчаха закривени като ятагани, остри рога. В битките беше доказал, че е умен, хитър и прозорлив.
Външният вид означава много за нас, които можем да възприемаме всякакви форми. Обвивката, на която се бе спрял Белкази по време на Демоничните войни, говореше, че е готов да прегази и стъпче всеки, който му се изпречи на пътя.
Но на какво да отдам последното му предпочитание към аристократичните форми? Може би бе само случаен избор или целеше да направи впечатление на човешките му съюзници. Ако случаят беше такъв, значи във формата му не се криеше каквото и да било послание към враговете. А дали целта му не беше да прикрие военнолюбивия му характер? Или за хиляда години интересите му се бяха насочили в друга посока?
Въпроси, все нови въпроси, без никакъв отговор. Нищо чудно, че в подобно състояние на духа се почувствах истински щастлив, когато най-сетне се прибрахме у дома.
За да бъдем срещнати с битка.
Ширики пръв подуши опасността, още докато Скитника нагласяваше една от забележителните си сфери, за да прокара мост за кученцата до оранжево-зелената бутилка.
— Лоша работа, господарю Кай — изсумтя едрото зелено куче. — Подушвам богове и демони.
Не се съмнявах, че е прав.
— Колко са?
Ширики завъртя нос към мястото, където Скитника вдигаше своя мост, и задуши въздуха.
— Повече от четирима.
— От всеки вид?
— Да.
Наистина лоша работа. От наша страна бяхме трима демони, един човешки магьосник и кучетата. Веднага изключих Ширики и Шамбала като помощници — щяха да са твърде заети с опазване на тяхното потомство. Освен това не можех да разчитам на Сливка и на двамата недорасли демони. А и нищо чудно вече да са избити.
— Скитник — извиках, — не бързай да завършиш моста. Има промяна в обстановката.
Предадох му накратко новините. Когато свърших, думата взе Шамбала:
— Съгласна съм с Ширики, но мога да добавя още нещо. Сред демоните е и Тувон. По Шиан не е между боговете.
— А Вис? — не можех да реша дали да се надявам, или да се боя от присъствието й.
— Няма я — отвърна уверено Шамбала.
— Познахте ли някои от миризмите? — попита ги Разпилени лунни лъчи.
— Само тази на Тувон.
— Добра работа, Шамбала — похвалих я аз. — Ето сега какъв е моят план. Четирима от нас ще се прокраднат незабелязано напред. Ако Сливка и останалите са в плен, ще опитаме да ги спасим. В противен случай основната ни цел ще бъде да останем живи. Дори това да означава изоставяне на бутилката в ръцете на врага.