— Но желанията! — възрази Ли Пао.
Повдигнах рамене.
— Вис ме е търсила навсякъде. Навярно е открила къщата на Сливка и е претършувала останалите бутилки. Може и боговете да са й помогнали с тяхната магия. Сами видяхте, че разполагат с излишък от ци. Сега не е моментът да търсим отговор на въпроса как Тувон се е озовал вътре.
— Дали пък Тувон не е дошъл, за да се присъедини към нас? — попитах с горчива усмивка.
— Наистина ли го мислиш? — погледна ме учудено Разпилени лунни лъчи.
Припомних си наглото поведение на Димящия дух и как го бях победил в двубой, който той смяташе за предварително спечелен.
— Не — отвърнах искрено, — но не бива да отхвърляме напълно подобна възможност.
Възрастните кучета възразиха, когато споменах, че никое от тях не може да дойде с нас, но аз бях непоколебим.
— Положихме неимоверни усилия, за да ви освободим. Не желая да поемам нови рискове. Ако не успеем, ще потърсите Седмопръстия или Твореца на Сияйните кули. Или бягайте в някоя друга равнина. Няма никаква причина да се навъртате наоколо.
— Напротив, господарю Кай — инатеше се Ширики, — има много причини.
Флуфинела също настояваше да тръгне с нас, но за щастие родителите й я сгълчаха. Без съмнение съвсем скоро щеше да ни бъде от полза, но за момента беше само излишен баласт.
Без кутретата вече не се налагаше да проникваме в бутилката през нещо толкова забележимо като вратата на Скитника. Вместо това аз поведох групата към задния вход, който бях запазил в тайна до този момент. Когато влязохме, озовахме се в гъста гора, през която започнахме да се прокрадваме безшумно до мястото, където обявих почивка. Бяхме съвсем близо до лагера.
Дори един повърхностен поглед показваше, че Сливка не си бе губила времето напразно, след молбата ми да използва познанията си по фен шуй за реконструкцията на вътрешния пейзаж. Няколко големи хълма бяха разположени по начин, който правеше гледката приятна за окото и същевременно подобряваше възможностите за кръгова отбрана, а коритото на един от пълноводните потоци бе изместено на юг. Имаше също няколко канари, разхвърляни на пръв поглед хаотично, и едно паднало дърво.
Но същия този повърхностен поглед бе напълно достатъчен, за да се уверя, че Тувон не беше пристигнал тук с цел да търси примирие. Бяха се разположили в нашия лагер, сякаш се намираха у дома си.
Четири от бронираните в желязо пчели стражи на Тувон стояха на пост по краищата на бивака. Дългоцевите оръжия, които стискаха в горните си ръце, не ми приличаха на теронични пушки и това ме накара да въздъхна от облекчение. Чудех се дали Вис би посмяла да повери на сина си толкова могъщи оръжия.
Самият Тувон стоеше в центъра на охранявания периметър, заобиколен от пет същества, които вероятно бяха богове. Бяха се събрали около нещо, провиснало от клона на едно дърво, което Тувон побутваше с острието на меча си. В отговор се разнасяха жалостиви писъци, по които познах, че нещастникът е не друг, а Ба Уа.
Наистина странно съвпадение, имайки предвид, че първия път, когато се срещнах с недораслия демон, той се забавляваше по същия начин с О’Кифи. Този път обаче, имаше някои различия. Първо, Ба Уа бе още жив. И второ — сега той работеше за мен.
Ли Пао понечи да се хвърли напред, но аз го задържах. Като истински хладнокръвни и лишени от чувства демони Скитника и Разпилени лунни лъчи не изявиха подобно съжаление към попадналия в плен съюзник.
— Почакай — казах му. — Точно това целят.
— Но те не знаят, че сме тук — възрази той.
— Може би искат да провокират някого другиго. Например Сливка, която е избягала, а те не смеят да тръгнат след нея.
— Защо? — попита Разпилени лунни лъчи. — Тя е само едно момиче.
Каква безсмислена проява на ревност. Сега не беше време за глупаво съперничество.
— Защото тя е магьосница, макар и по свой, особен начин — отвърнах малко обидено. — Предполагам, че знае как да използва вградената в бутилката ци за свои цели.
Скитника също оглеждаше пейзажа.
— Така е — кимна той. — Падналото дърво е премазало един от пазачите. Все още е жив, но Тувон не си е направил труда да го измъкне отдолу, сигурно, за да пести енергия.
— Странно, как останалите стражи не са избягали — отбеляза Ли Пао.
— Не смеят — обясних. — Тувон е техен господар.
Разговорът ни беше прекъснат от нисък, кънтящ звук, който долетя откъм хълмовете над лагера. Склонът отсреща бе покрит с камъни, които внезапно бяха започнали да се търкалят надолу.
— Тя е пробудила дракона! — извиках възхитено.
И драконът се появи. Не беше толкова величествен, колкото Лун Шан от предишната ми бутилка, но този тук бе по-млад. Тялото му бе обсипано с гладки люспи, които отразяваха светлината. Имаше зъби от сапфири, а очите му бяха тъмновиолетови. Сетих се, че бях в мрачно настроение, когато го създавах.