Синият дракон от планината улови въздушното течение и се издигна. Стори ми се, че зърнах нещо дребно и черно да полита насреща му. Ли Пао потвърди предположенията ми.
— Това е Уон Пан. Защо ли все още е пекинез?
— Кой може да разбере тези недорасляци? — повдигнах рамене. — Сливка трябва да е някъде там, откъдето се издигна Уон Пан. Ако побързаме, можем да стигнем при нея, докато драконът се занимава с Тувон и помощниците му.
— Пусни ни с Разпилени лунни лъчи да се присъединим към битката — помоли ме Скитника. — Можем да станем невидими и да създадем впечатление, че драконът напада едновременно от няколко страни. А и по този начин противникът няма да узнае, че сме тук.
— Добра идея. Но аз няма да мога да ви помогна. Все още разполагам с по-малко сили, отколкото един недорасъл демон.
Разпилени лунни лъчи вече бе започнала да се стопява пред погледа ми. Чух тихия й глас:
— Тувон…
Името прозвуча като проклятие и аз си спомних за заплахите на Тувон, който очевидно не си бе дал сметка колко опасно може да бъде това красиво същество.
— Внимавайте — предупредих ги. — И спасете Ба Уа — ако можете.
Скитника кимна и на свой ред се изгуби от погледа ми.
— Не е ли опасно? — попита Ли Пао. — Боговете и другите демони не могат ли също да стават невидими?
— Само ако смятат, че някой ги преследва. Дано тези долу не си помислят това. Ела, трябва час по-скоро да намерим Сливка.
По време на краткия ни разговор не бях откъсвал очи от малката черна точка, която представляваше Уон Пан. Отбелязах си къде се приземи, след като предаде на дракона съобщението, което вероятно му носеше.
Продължихме напред, под прикритието на гората. Имах достатъчно сили, за да пренасям Ли Пао през цепнатините, които от време на време срещахме, а той поддържаше около нас маскировъчна завеса. По този начин заобиколихме голямото езеро, пресякохме каменната кариера и навлязохме в другия ръкав на гористата земя. От време на време поглеждах как се развива битката под нас.
Стражите на Тувон откриха стрелба с пушките си по дракона, но изглежда не му причиняваха особени затруднения. Нищо чудно. На собствена земя планинският дракон е свирепо и смъртоносно същество, живо превъплъщение на вградената в структурата на бутилката ци. Макар че притежава нокти и зъби, най-голямото му преимущество се крие в способността му да управлява терена под него.
Почувствах първите слаби трусове на задаващото се земетресение и вдигнах Ли Пао във въздуха. За разлика от мен, противникът долу не разполагаше с пряка връзка с бутилката и бедствието го завари неподготвен.
Изведнъж земята се разтресе, водата в езерото излезе от басейна и заля всичко наоколо, а повечето дървета, включително и това, на което висеше Ба Уа, бяха изтръгнати с корените си и се стовариха долу.
Тувон подскочи във въздуха с бързина, която следваше да се очаква от най-добрия ученик на Вис, но двама от божествените му съюзници не бяха толкова чевръсти.
Първият, чудовище с глиганска глава и грамадни бивни, се озова притиснат под дънерите на няколко дървета. Вторият, виолетов октопод с множество пипала и яркожълти очи, се опита да избегне хвърчащите отломки, но не забеляза падащото дърво и накрая се заплете в клоните му.
Забелязах, че Скитника изигра определена роля в двете злощастия, но изглежда това остана скрито за жертвите му. Тувон изруга нескопосаните си съюзници, но не посмя да отклони вниманието си от дракона. Без съмнение смяташе, че ще се позабавлява добре, като си премери силите с него, докато аз се появя на сцената.
— Мечът ми е железен, драконе! — извика той и полетя нагоре.
По принцип китайските дракони изпитват страх от желязото, но никога не бих оставил толкова уязвимо същество за охрана на бутилка, без да взема допълнителни предпазни мерки. Разпилени лунни лъчи, естествено, не го знаеше. Тя предизвика появата на дъжд, който разяде острието на Тувон, и то се покри с ръжда. Пискливият й смях се смеси със свистенето на вятъра, върху който се носеше драконът.
Летящото чудовище избълва огнен стълб, който Тувон парира с бронираната си предмишница. След това двамата се вкопчиха в битка и серпантините на дракона скриха развоя й от погледите ни. Знаех обаче колко изобретателен е моят дракон в боя, а и не се съмнявах, че Разпилени лунни лъчи ще помага с невидими за окото заклинания.
Междувременно откъм гората се приближи рояк стършели, който попречи на стражите да се намесят в битката (дори и да имаха подобно желание, в което се съмнявах). Тримата богове, които не бяха заети да се освобождават от внезапно оживели клони или корени на дървета, трябваше да се справят с малки вихрушки, които вдигаха прах и пясък.