Открихме Сливка, преди да е приключила битката. Макар че беше облечена в същите артистично цепнати джинси и памучна фланела, с които бе напуснала Земята, тя вече притежаваше магьосническа осанка. А и как иначе да си обясня, че бе успяла да пробуди духа на лун шуй — водния дракон, който обитава най-близкия поток, — използвайки джобно огледало и няколко парчета кварцов кристал, като с помощта на тъмночервено червило беше подчертала съответните триграми от „Дзин“. Застанал на пост като вярно куче, Уон Пан пръв откри присъствието ни.
Той размаха пухкавата си опашка, но запази мълчание, за да не разсее господарката си. Очевидно беше заета с нещо важно и когато приближихме, аз се покашлях предпазливо.
— Сливке?
Тя вдигна глава и аз отбелязах подсъзнателно, че разчорлената й коса има нужда от гребен и че носът й е зацапан. Ръцете й обаче продължаваха да следват заклинателния ритуал и аз зърнах за миг кристалните брънки от водна ци, които я свързваха с лун шуй.
— Кай Рен? — попита тя.
— Остави заклинанието — посъветвах я аз — и повикай обратно лун шан. Ние сме тук.
Замъгленият й поглед потърси Ли Пао и старецът й кимна утвърдително.
— Дядо! — една-единствена дума, в която се съдържаха облекчение и радост. После тя ме погледна отново. — Ако неутрализирам заклинанието, обещаваш ли да спасиш Ба Уа?
— Вече е спасен — отвърнах и посочих с ръка. Скитника бе захранил Ба Уа с лечебна ци, след което недораслият демон бе разкъсал веригите си, за да се скрие зад завесата от прашна мъгла. — Повикай обратно дракона — не искам да пострада напразно. Ли Пао, можеш ли да се свържеш със Скитника и Разпилени лунни лъчи?
— Разбира се — рече той извади кристалната купа. — Какво да им кажа?
— Че трябва да се изтеглят от бойното поле. Никога няма да спечелим в открита битка. Намислил съм нещо друго.
— Ще предам думите ти, господарю Демон.
Междувременно Сливка докосна със свободната си ръка брънките на веригата, която я свързваше с водния дракон. Чух я да произнася няколко тихи команди, след това хвърли като дар най-красивия от кристалните кварцове във водата.
— Обещах на лун шан перли — произнесе тя. — С друго не можах да го заинтересувам.
— Брей, той бил познавач — учудих се аз. — Не знаех, че е такъв, но ще изпълня обещанието ти.
Тя се успокои и повика обратно дракона. Докато чаках процесът да приключи, вдигнах глава и огледах полесражението. Скитника си беше свършил добре работата, също както и Разпилени лунни лъчи. Трима от петимата богове бяха неутрализирани, заедно със стражите пчели на Тувон. Но все пак другите двама бяха още свободни и биха могли да помогнат на съюзниците си. Трябваше да действам незабавно, докато все още имахме известно предимство.
— Почакайте тук — наредих на останалите и литнах като стрела към мястото, където пчелите прогонваха последните оцелели стършели. Това, което направих, едва ли би ми спечелило почести на което и да било бойно поле, но беше необходимо и щеше да свърши работа.
Извлякох меча от промеждутъчното пространство и го забих там, където концентрираната ци на първия страж сияеше най-силно. Ударът беше нечестен, окончателен. Както когато бях убил Рабла-ю, аз почувствах въздухът наоколо да се изпълва с енергия. Веднага започнах да я всмуквам и това повъзстанови обеднелите ми запаси. След това освободих острието и постъпих по същия начин с втория страж.
Искаше ми се да убия поне един от боговете, но това не е толкова лесна работа. Ето защо те кръщават с ново име, ако го направиш.
Енергията, която събрах по този начин, нямаше да просъществува дълго, но щеше да е достатъчна до края на предстоящата битка. Тувон ме беше забелязал и аз не посмях да източа докрай резервите на втория страж. Вместо това вдигнах захвърлената пушка и се прицелих в него.
— Здравей, Тувон. Радвам се, че намина насам.
Отвърна ми с грозна усмивка.
— Кай Рен. Не те наричам господарю Демон, защото едва ли притежаваш повече сила от един недорасъл демон. Признавам обаче, че ми скрои хубав номер при последната ни среща. Мама страшно ми се разсърди.
— Значи тя те прати да ме намериш?
— Не. Дойдох по собствена инициатива.
— Аха. Защото тя не би ти поверила толкова важна задача, така ли?