14.
Тръгнахме да дирим сметка на боговете призори, подкрепени от силите на Твореца на Сияйните кули и Седмопръстия. Подготвихме операцията внимателно и избрахме за начало часа, в който Вис трябваше да се срещне с някои нейни поддръжници. Срещата щеше да се състои в нейната бутилка и аз бях намислил да затворя всички входове и изходи веднага щом бъде даден сигналът.
Може би тя нямаше да се досети какво е станало, нито че аз съм причината за това, но и да узнаеше, щеше да е колкото разгневена, толкова и безпомощна.
— Защо просто не я оставим да си приказва с онези? — попита Разпилени лунни лъчи, докато затварях първата врата към бутилката. Вис дори не си бе направила труда да постави допълнителна охрана в мавзолея — дотолкова бе уверена в абсолютното си превъзходство.
— Ще бъде нарушение на личните й права — обясни Седмопръстия.
Беше предложил да дойде с нас, не само за да ми помага, но и да ни охранява. Твореца и Скитника бяха отвели останалата част от нашата група по заобиколен маршрут до мястото, превърнато от Белкази в негов оперативен щаб.
— Като че ли Вис се замисли, когато наруши правата на Кай Рен! — възмути се Разпилени лунни лъчи.
— Законите не престават да съществуват само защото ги е престъпила едната страна — обясни с поучителен тон Седмопръстия. — Напротив, съществуват въпреки това. Алтернативата е хаос или нещо по-лошо.
— Какво по-лошо?
— По-лошо е, когато правилата бъдат определяни от силните — съобразно с техните интереси и желания.
— Чудя се какво ли място щеше да ми бъде отредено при новия ред на Вис? — попита Разпилени лунни лъчи.
— Годеница на Тувон най-вероятно — отвърна Седмопръстия. — Но сега, когато е мъртъв… наистина интересен въпрос. Дали пък няма да те накаже, задето не застана на тяхна страна?
— Сякаш единственото, за което ме бива, е да му раждам деца! — произнесе гневно демоницата. — Мислех, че Вис се е издигнала над тези неща.
— Майките имат своите слабости — отвърна спокойно Седмопръстия.
— А бащите? — тя му се усмихна. — Татко, когато бяхме в Първородния свят, почувствах такава невероятно сила — там ци е неограничена. Не се учудвам, че Вис мечтае да завладее това място.
— Неограничената ци има и своите скрити недостатъци — обясни ковачът, — но аз също бих искал да се намери решение на проблема с възпроизводството.
— Имам някои идеи как може да се реши този проблем — намесих се, за пръв път, откакто бяха подели своя диалог. Веднага последва цял поток от въпроси, но аз вдигнах ръка. — Ще отговоря на всичко, но първо, нека се справим с боговете. Ако се провалим точно сега, останалото няма да има никакъв смисъл.
— Прав си — кимна Седмопръстия и ние поехме към следващата позиция.
Съществуват множество допирни точки между Първородния свят и Кон Ши Дзи, за които неведнъж са се водили битки в нашата история. След последната Демонична война всички тези места са били затворени и заключени с ритуали и заклинания, премахването на които би изисквало едновременни усилия и от двете страни. Това условие бе включено в последния мирен договор и наистина не бе нарушавано през следващите хиляда години.
Белкази и Вис бяха заобиколили това затруднение чрез създаването на повикващо заклинание, с чиято помощ можеше да се пренася конкретна личност от едната равнина в другата. Този способ бе трудоемък и изтощителен — ето защо им бяха нужни моите бутилки — но досега им бе вършил работа. И тъй като Белкази не можеше да пътува между световете винаги когато пожелае, той бе изградил тук свой собствен щаб. Съществуваха само няколко места в Кон Ши Дзи, където присъствието му не можеше да бъде засечено веднага. Най-логичният избор — този, на който се бе спрял, — беше Първородният парк.
Използвайки божествената версия на нашите шенове, Белкази бе транспортирал достатъчно количество ци от Първородния свят, за да си осигури бърз строеж на подземно леговище. Беше чудесно замаскирано, но с помощта на Ли Пао и Твореца успяхме да го открием само за няколко часа.
— Разположено е точно под Трибуната — обяви Твореца. — Добър избор, защото не се налага да бъдат издигани допълнителни екраниращи съоръжения. Там често се провеждат срещи, представления, цари шумотевица и едва ли някой би обърнал внимание на движението на подозрителни лица.
— Дали там са скрити оръжията, които Вис е откраднала от Арсенала? — попитах.
— Да.
— В Кон Ши Дзи?
— Именно.
— И все пак, никой ли не е забелязал пренасянето на оръжията? — попита Сливка.