Твореца й се усмихна.
— Демоните са като хората. Ако някой преминава наблизо с важно или отегчено изражение, смятаме, че знае какво върши.
— Значи сте като нас, така ли?
— И да, и не — отвърна Твореца. — Както скоро ще узнаеш.
Докато запечатвахме бутилката на Вис, Твореца организираше изграждането на ограда около парка. Идеята ни беше съвсем проста. По наши данни всички богове на територията на Кон Ши Дзи в момента се намираха на това място. Целта беше да им попречим да се разпръснат и да избягат. Освен това не биваше да позволяваме да се намесват случайни посетители, тъй като не знаехме предварително на чия страна могат да застанат.
Подобно на Първородния свят, паркът, който носи неговото име, се отличава с изобилие от необвързана ци, но, естествено, не можеше да става и дума за сравнение с огромните залежи на прародината ни. Именно на това условие разчитахме. Боговете бяха принудени да се справят с по-ограничени ресурси, отколкото бяха привикнали, докато ситуацията при нас беше обратната. Съотношението на силите бе променено, но все още не беше в наша полза. Не хранех никакви илюзии по този въпрос. Дори подкрепени от Седмопръстия и Твореца на Сияйните кули, ние пак не можехме да се сравняваме с могъществото на боговете.
Като далечна последица от заклинанието на Вис, аз не разполагах със собствена армия и силите ми бяха ограничени — всички мои слуги и помощници бяха обвързани с бутилките, които обитаваха. Можех да разчитам само на двама човеци, две кучета фу (Ширики и Шамбала настояха да се присъединят към нас, но аз се съгласих, едва когато склониха да оставят кученцата на сигурно място) и неколцина недорасли демони, събрани и предвождани от Ба Уа. Не бях съвсем сигурен за какъв да смятам Уон Пан, тъй като продължаваше да се разхожда важно в облика на пухкав пекинез и категорично отказваше да се върне към предишната си форма.
Премерено от тази гледна точка, положението ни не изглеждаше никак цветущо. Така и не съумяхме да установим кого има Белкази на своя страна, тъй като неумелите опити за гадателство можеха да се натъкнат на заложени от него клопки. По същата причина не можахме да разберем къде са складирани откраднатите оръжия.
И така, след като приключихме с вдигането на оградата и разположихме основните си сили, аз пристъпих напред и извиках със заканителен тон:
— Белкази! Удари часът на разплатата!
Театрално, зная, но обстоятелствата изискваха подобни думи.
Белкази също не ме разочарова. Той се появи на трибуната в облика на минотавър, с обкована в стомана глава и заострени бивни с бронзови връхчета.
Трибуната се отличава с опростената си конструкция, тя има приблизително ромбоидна форма, изградена е от шлифован гранит с височина четири стъпки и страните й са украсени с барелефи на различни исторически събития, между които и моята победа над Чахолдрудан.
Отдолу се намират складовете и другите сервизни помещения. Вратата, която води към подземието, е достатъчно голяма, за да бъдат пренасяни декори и сценични съоръжения, и със сигурност Белкази би могъл да премине през нея, но той предпочете да се появи сред ослепителен огън и дим.
Изборът му сякаш бе определящ за тона на постановката. Само след няколко секунди идентични гърмежи оповестиха появата и на останалите богове. Познах Моксабанши, Уеноби, Звичи, Скайуомиш и онзи с глиганската глава, чието име все още не знаех. Имаше поне дузина от мутиралите кучета фу, заедно с цяла орда същества, които наподобяваха добродушни овчици, ако не бяха издължените им, заострени нокти и гърчещите се пипала, заместващи рунтавата вълна.
Никакви коментари, никакви опити за преговори. Всички знаеха, че моментът за подобни любезности бе отминал. Без да произнесе и дума, Белкази се хвърли право към мен.
Изпразних пълнителя на пушката, която ми бе дал Седмопръстия, и, разбира се, попаднах неведнъж в целта, но единствената реакция на Белкази бе надменният му смях, сякаш само го бях погъделичкал.
— Ще трябва да измислиш нещо по-добро, Кай Рен — прокънтя гласът му.
Опитах се. Изтеглих своя меч от промеждутъчното пространство и същевременно направих опит да превърна дясното му копито в камък. В началото леко посивя, но Белкази го разтърси и то си възвърна нормалния цвят.
Докато го чаках да се приближи, изстрелвах заклинание след заклинание: опитах последователно с Огнена стена, Вода в дробовете, Северна буря, Бледа светкавица. Той ги отби едно след друго, макар водата да предизвика лека кашлица.
На свой ред Белкази също изпробва някои собствени специалитети. За миг мярнах зловещи зеленикави очертания пред пръстите му, които бързо се стопиха. Не се безпокоях за последствията, защото знаех, че зад мен на пост е Сливка.