— А сега ми кажи нещо по-важно: видяхте ли някакви светлини вътре? — попита Белгарат.
— Не забелязах дори искрица, древни. Но къщата е голяма и в нея има стаи без прозорци. Торак не обичаше слънцето.
— Хайде да отидем до онази твоя врата — предложи възрастният мъж.
Тръгнаха през дърветата да заобиколят поляната. Последната светлина вече избледняваше, когато предпазливо излязоха от гората.
— Не виждам вратата — промърмори Силк.
— Защото е скрита — обясни Фелдегаст. — Остави на бръшляна съвсем малко пространство и той може да погълне цялата къща след неколкостотин години. Не се безпокой, принц Келдар. Аз зная пътя и мога да намеря входа на къщата на Торак дори в най-тъмните нощи.
— Вероятно хрътките патрулират по тези места, щом се стъмни, нали? — предположи Гарион и погледна към Сади. — Надявам се, че не си изразходвал всичкия прах.
— Имам повече от достатъчно, Белгарион. — Евнухът се усмихна. — Ще поръся малко около вратата, до която ще ни отведе господин Фелдегаст и никой няма да ни безпокои, докато сме вътре.
Поведоха конете си през обраслата с бурени поляна и стигнаха до издигащата се към небето стена.
— Трябва да повървим още малко — тихо каза Фелдегаст и тръгна покрай стената, опипвайки грубите черни камъни.
Няколко минути вървяха подир него във вече спусналата се тъмнина.
— Стигнахме — рече Фелдегаст със задоволство и посочи един нисък сводест вход в стената, обрасъл почти изцяло с бръшлян и къпини. Дурник и Тот ги изтеглиха настрани и останалите влязоха и въведоха конете. След това двамата ги последваха, като отново прикриха входа.
Влязоха в някакъв тунел. Носеше се неприятна миризма на плесен и мухъл.
— Ще ми дадеш ли пак кремъка и огнивото си, Дурник? — прошепна Фелдегаст.
След малко се посипа дъжд от слаби искри. Фелдегаст раздуха праханта и запали малък квадратен фенер.
— Светлината няма ли да ни издаде? — попита ковачът.
— Това е светлина, добре защитена от чужди очи — каза Фелдегаст, — повярвай ми.
— Не наричат ли това фенер на крадците? — попита любопитно Силк.
— Хайде сега пък ти! — Шепотът на Фелдегаст прозвуча обидено. — Това звучи отвратително.
— Белгарат — засмя се тихо Силк, — смятам, че миналото на твоя приятел е доста по-тъмно, отколкото си мислехме. А се чудех защо този тип ми харесва толкова много.
— Сега се намираме под стената — каза Фелдегаст. — След малко ще стигнем до решетката, с която са затваряли прохода. Той прави завой надясно, а малко по-нататък завива наляво и едва тогава излиза в двора.
— Защо всичко криволичи толкова много, защо са всичките тези завои? — попита Гарион.
— Торак беше твърде потаен, както знаеш. Умът му беше изкривен. Мисля, че ненавиждаше правите линии почти толкова, колкото мразеше слънцето.
Решетката, която препречваше пътя, беше масивна и тежка, ала желязото отдавна беше ръждясало. Фелдегаст дръпна едно огромно резе и каза на Тот:
— А сега, приятелю, всички се нуждаем от твоята огромна сила. Решетката е ужасно тежка. Нека те предупредя, че пантите са толкова ръждясали, че едва ли ще се помръднат лесно. — Фокусникът замълча за миг. — Това ми напомня — ах, къде ли ми е отишъл умът? Ще ни трябва нещо, което да отвлече вниманието от ужасното скърцане, докато отваряме решетката. — Той се обърна към останалите. — Хванете здраво юздите на конете, защото е твърде вероятно да се изплашат.
Тот сложи огромните си ръце върху тежката решетка и погледна към фокусника.
— Давай! — каза рязко Фелдегаст, вдигна лицето си към тавана и започна да лае и да вие, имитирайки съвършено огромните хрътки, които бродеха отвън. Това продължи през цялото време, докато гигантът избутваше скърцащата решетка.
Кретиен пръхтеше и се дърпаше, подплашен от ужасния вой, но Гарион стискаше здраво юздите му.
— Умен ход — прошепна възхитено Силк.
— Понякога ми хрумват и добри идеи — призна Фелдегаст. — Всички онези кучета отвън вдигат такава ужасна врява, че ако още едно от тях се разлае, не би привлякло ничие внимание, за разлика от скърцането на пантите.
Фокусникът ги поведе по влажния проход. Не след дълго стигнаха до остър завой надясно, после пътят зави в противоположната посока. Преди да свие зад последния ъгъл, фокусникът изгаси фенера и останаха в непрогледната тъмнина.
— Наближаваме двора — прошепна Фелдегаст. — Сега трябва да бъдем особено тихи и предпазливи, защото ако в къщата има хора, те със сигурност ще бдят да не бъдат изненадани от нежелани гости. Отляво има коневръз. Ще е по-разумно да оставим конете тук — нали няма да ги яздим из коридорите на това проклето място.