Вързаха конете, продължиха напред и след малко видяха очертанията на огромната черна постройка. Никой не би могъл да открие в нея някаква красота. Сградата стърчеше грозна и неприветлива, сякаш строителите и никога не бяха чували думата „красота“. Сякаш съвсем определено бяха пожелали да я издигнат масивна, отвратителна и ужасяваща, може би защото само така построеното от тях можеше да изразява невъобразимата гордост на нейния собственик.
— Ето — прошепна прегракнало Белгарат. — Това е Ашаба.
Гарион се взря в мрачната постройка. Изпитваше едновременно и опасение, и изгарящо, поразяващо силно нетърпение.
Изведнъж нещо привлече вниманието му — в един прозорец на приземния етаж блещукаше слаба светлинка.
17.
Силк впери поглед в слабо осветения прозорец и прошепна:
— А сега какво? Трябва да прекосим двора, за да стигнем до къщата, но не можем да сме сигурни дали някой не наблюдава.
— Личи си, че отдавна си напуснал шпионската академия, Келдар — промърмори Велвет. — Забравил си някои от уроците, които ни преподаваха там. Ако не можеш да постигнеш нещо скришом и незабелязано, тогава опитай с дързост.
— Ти да не би да предлагаш просто да отидем до вратата и да почукаме?
— Виж, почукването по вратата го нямаше в плана ми.
— Какво си намислила, Лизел? — тихо попита Поулгара.
— Ако в къщата има някакви хора, те несъмнено са гролими, нали?
— Това е повече от очевидно — отвърна Белгарат. — Нормалните хора избягват това място.
— Забелязала съм, че гролимите почти не обръщат внимание на други гролими — продължи тя.
— Може би забравяш, че не сме облечени с гролимски дрехи — отбеляза Силк.
— В двора е достатъчно тъмно, Келдар, и всеки тъмен цвят би изглеждал черен, нали?
— Да — призна дребничкият драснианец.
— А онези зелени копринени дрехи, с които се обличат търговците на роби, още са в багажа ни, нали?
Силк изхъмка, после каза на Белгарат:
— Имам лошо предчувствие, но в края на краищата все пак може и да излезе нещо.
— Тъй или иначе трябва да влезем в къщата и да видим кой е там и защо е там. Едва след това ще решим какво да правим.
— Но дали при Зандрамас има гролими? — попита Се’Недра. — Ако е сама в къщата и види минаващите през двора жреци, сигурно ще се изплаши и ще избяга с бебето ми.
— Дори да избяга, ние сме достатъчно близо и ще я хванем — каза Белгарат. — Не забравяй, че Кълбото е в състояние да открива следите и въпреки нейните хитрини и лъжливи ходове. Освен това, ако тя е тук, сигурно я придружават неколцина от собствените й гролими. Всъщност не сме чак толкова далеч от Даршива и тя е имала възможност да ги повика.
— А какво ще правим с него? — прошепна Дурник и посочи Фелдегаст. — За него нямаме дрехи.
— Ще импровизираме — измърмори Велвет и се усмихна на фокусника. — Имам една чудесна тъмносиня рокля, която прекрасно ще подхожда на очите му. Може да добавим и кърпа за глава вместо качулка.
— Това е под моето достойнство — възрази фокусникът.
— Ами тогава остани тук да пазиш конете — предложи мило тя.
— Вие наистина сте жена с твърд характер, милейди — оплака се жонгльорът. — При други стечения на обстоятелствата бих предпочел да го сторя, но сега положението е съвсем различно.
— Хайде да тръгваме — каза Белгарат. — Трябва да вляза в тази къща.
Върнаха се при конете и извадиха дрехите от зелена коприна.
— Това е нелепо — измърмори фокусникът възмутено и приглади синята атлазена рокля, в която го бе облякла Велвет.
— Изглеждаш просто прекрасно — отбеляза Се’Недра.
— Ако вътре има хора, вероятно са на пост в коридорите — каза Дурник.
— Само на първия етаж — увери го Фелдегаст. — Горните етажи са почти изцяло необитаеми заради многото счупени прозорци. Вятърът духа през тях и се чувстваш така, все едно си под открито небе. Има голямо стълбище точно срещу главната врата. Ако можем да се изкачим по него, никой няма да разбере, че сме влезли. Щом се качим горе, няма да срещнем жива душа — разбира се, ако не броим прилепите, мишките или някой дързък плъх.
— Трябваше ли да го казваш? — попита язвително Се’Недра.
— О, бедната малка душица! — присмя й се той. — Забрави страховете си. Аз ще бъда до теб и ми се ще да срещна прилепа, мишката или плъха, които не бих могъл да надвия в честен двубой.
— Това звучи разумно, Белгарат — рече Силк. — Ако тръгнем да обикаляме из залите на долния етаж, рано или късно някой ще ни забележи. Но ако се качим на втория, можем да останем незабелязани, а аз ще сляза да разузная — и ще научим срещу какво точно сме изправени.