— Тези дарове са радост за очите ми — заяви седналият на трона ученик на Торак с писклив глас. — Нека и другите се приближат, за да поднесат своите дарове пред новия бог на Ангарак.
Думите му предизвикаха известен смут сред чандимите.
Следващата група дарове бяха в обикновени дървени сандъци. Когато ги отвориха, стана ясно, че в тях има само камъчета и клонки. Чандимите от втората група оставяха своя товар на пода, застлан с черни каменни плочи, и започнаха да отнасят позлатените сандъчета.
Урвон наблюдаваше с ликуващ поглед „даровете“ — очевидно не можеше да направи разлика между златото и речните камъчета. Поклонението пред полуделия владетел продължи — всеки от жреците идваше, оставяше своя дар и прибираше обратно пълно със скъпоценности сандъче.
— Много съм доволен от вас, жреци мои — изрече с пискливия си глас Урвон, след като пародията, разигравана пред очите му свърши. — Вие наистина сте ми донесли най-ценната част от богатството на всички народи по света.
Докато чандимите, пазачите на храма и карандите се надигаха от местата си, тъмната фигура продължи да шепне нещо в ухото на Урвон.
— А сега ще приема лорд Менга — съобщи умопомраченият владетел. — Той се радва на най-силно благоволение от моя страна и е най-приближеният от всички жреци, които ми служат. Именно Менга доведе демона, открил пред съзнанието ми истината за светостта на Моята особа.
И Урвон посочи тъмната фигура зад себе си.
— Призовете лорд Менга! Нека той засвидетелства дълбоката си почит към бог Урвон, а пък новият бог на ангараките ще благоволи да го допусне близо до себе си. — Гласът, който произнесе тази заповед, беше толкова глух, сякаш идваше от някаква гробница изпод земята.
Откъм вратата в дъното се разнесоха мощни звуци на фанфари. Друг, също така глух глас заповяда:
— Преклонете се пред новия бог на ангараките! Лорд Менга идва, за да изрази дълбокото си преклонение пред живия бог и да потърси съвет от него.
Отново гръмна тътен на барабани и по широката пътека към трона тръгна човек, облечен като гролим. На няколко крачки от платформата той коленичи пред лудия владетел, който седеше на трона на Торак.
— Погледнете страшното лице на лорд Менга, най-блажения сред слугите на бог Урвон, онзи, който скоро ще бъде провъзгласен за негов пръв ученик — прокънтя глухият глас.
Човекът пред олтара свали качулката си и откри лицето си пред тълпата.
Гарион ахна. Това беше Харакан.
18.
Силк едва чуто изруга:
— Белар!
— Всички се поклонете пред първия ученик на своя бог! — заповяда Урвон с пискливия си глас. — Заповядвам ви да му окажете тази чест.
Това породи изненадан шепот сред тълпата, а на Гарион, който надничаше от тавана, му се стори, че долавя по лицата им нежелание.
— Поклонете му се! — изкрещя Урвон. — Той е моят ученик и последовател.
Чандимите изгледаха първо разгневения, загубил ума си владетел, след това погледите им спряха върху жестокото лице на Харакан. Най-сетне те бавно паднаха на колене.
— Радвам се, че виждам такава готовност за подчинение пред заповедите на нашия бог — отбеляза язвително Харакан. — Никога не ще го забравя. — В гласа му се долавяше неприкрита заплаха.
— Никога не забравяйте, че когато говори моят ученик и последовател, все едно приказвам самият аз — заяви Урвон. — Неговите думи са мои думи, ще се подчинявате на него така, както се подчинявате на мене.
— Чуйте словата на нашия бог — продължи Харакан със същия саркастичен тон. — Защото той е могъщ. Господарят на ангараките се гневи бързо, когато някой пропусне да му отдаде дължимото уважение. Знайте също, че аз, Менга, съм неговият меч и неговото слово. На моите плещи лежи задължението да накажа непокорните и неверниците. — Сега Харакан не си правеше труда да прикрива заплахите си. Той огледа бавно лицата на присъстващите, сякаш ги предизвикваше да възразят срещу неговата власт.
— Да живее Менга — ученикът на живия бог! — провикна се един от облечените в ризници пазачи на храма.
— Да живее Менга! — подеха останалите пазачи и започнаха да удрят с юмруци по щитовете, поздравявайки Харакан.
— Да живее Менга! — закрещяха карандите.
— Да живее Менга! — завикаха и чандимите, които все още стояха на колене. Накрая към мощния хор се присъединиха и хрътките на Торак. Те пропълзяха напред, влачейки кореми по пода, и започнаха да се умилкват около краката на Харакан и да ближат ръцете му.
— Добре — кресна пронизително лудият от трона си. — Знайте, че богът на ангараките е доволен от вас.