Един от гролимите се изпречи пред Гарион и кралят на Рива съсредоточи волята си и замахна. Останалите гролими са отдръпнаха, тръпнещи от ужас при вида на пламтящото острие, което се показа между плешките на непредпазливия им събрат. Смъртно раненият гролим се взря в искрящото оръжие, което беше забито дълбоко в гърдите му, опита се да го сграбчи с треперещи ръце, но Гарион измъкна меча от тялото му и продължи мрачния си щурм.
На пътя му се изпречи каранд, стиснал в ръка тояга, върху която бе набучил човешки череп. В отчаянието си той се опитваше да изрече някакво заклинание, но словата му бяха прекъснати — с един замах острието отсече главата му.
— Гледай, Урвон. Това е Богоубиеца! — ликуваше Зандрамас. — Твоят живот е към края си, боже на ангараките. Белгарион е дошъл да го отнеме, както стори с Торак. — След това жената с безмерната красота и жестокото лице обърна гръб на лудия владетел и извика със звънлив глас: — Да живее Детето на Светлината! — Лицето й се изкриви в кръвожадна, ужасяваща усмивка. — Да живее Белгарион! — изрече подигравателно тя. — Убий още веднъж бога на ангараките! Това винаги е било твоя задача. Ще те чакам да пристигнеш на Мястото, което вече не съществува.
След тези думи Зандрамас взе плачещото дете, отново го зави в пелерината си, проблесна за миг и изчезна.
Изведнъж дълбока печал изпълни сърцето на Гарион и кралят на Рива разбра, че е измамен жестоко. Всъщност Зандрамас въобще не се бе появявала тук с неговия син и той бе насочил пагубния си гняв просто към нейния образ-мираж. Още по-лошо беше, че бе допуснал да го използват чрез силата на мъчителния кошмар с плачещото дете. Зандрамас беше втълпила ужасния спомен в съзнанието му, за да го принуди да се подчинява на унизителните й команди. Той залитна, ръката му, стискаща меча, се отпусна и пламъкът на оръжието избледня.
— Смажете го! — провикна се Харакан. — Убийте оногова, що уби Торак.
— Убийте го! — проехтя и гласът на лудия владетел. — Убийте го и ми поднесете сърцето му като изкупителна жертва!
Шестима от пазачите на храма започнаха да се приближават предпазливо, с видимо нежелание към Гарион и кралят на Рива пак вдигна меча. Пламъкът му отново лумна с могъщ блясък и пазачите на храма отскочиха панически назад.
Харакан се изсмя презрително.
— Вижте как награждавам страхливците! — изкрещя той, протегна ръка и изрече някакво заклинание. В същия миг един от пазачите на храма рухна на земята и изпадна в пристъп на ужасни гърчове. Доспехите му се нажежиха до бяло и опекоха нещастника жив.
— Подчинете се на заповедите ми! — извика бясно Харакан. — Убийте го!
При вида на мъртвия си другар пазачите на храма подновиха атаките си с повече жар и Гарион беше принуден да отстъпи пред напора им. Откъм коридора зад гърба му долетя шум от стъпки на тичащи хора. Кралят на Рива погледна през рамо и видя спътниците си, които нахлуваха в тронната зала на Торак.
— Да не си се побъркал? — викна гневно Белгарат.
— Ще ти обясня по-късно — отвърна Гарион, който все още не можеше да се отърси от дълбокото безсилие и преживяното разочарование, и отново насочи вниманието си към мъжете, които стояха пред него, стисна здраво огромния си меч и с мощни удари ги принуди да отстъпят.
Белгарат се зае с чандима, който стоеше отстрани на главната пътека. За миг вълшебникът остана на място, дълбоко съсредоточен, а после направи рязко, едва забележимо движение. Изведнъж изпод камъните на пода по цялата дължина на пътеката изригна огнен стълб.
Сякаш между възрастния мъж и Поулгара премина нещо, жената кимна и в същия миг другият край на пътеката бе обхванат от огромна огнена стена.
Двама от пазачите на храма вече бяха паднали, покосени от меча на Гарион, ала другите, придружени от карандите, с диво блеснали очи се втурнаха на помощ на другарите си въпреки очевидния си страх от огнените прегради, които се издигаха на пътя им.
— Обединете волята си! — извика Харакан на чандимите. — Угасете пламъците!
Докато напредваше през редиците от пазачи на храма и каранди, чиито саби отблъскваше и избиваше с градушка поразяващи удари, Гарион почувства прилив на обединената сила от волята на своите противници. Въпреки усилията на Белгарат и Поулгара пламъците от двете страни на пътеката започнаха да затихват.
Една от гигантските хрътки полетя срещу Гарион с огромни скокове. Очите й пламтяха, от острите й зъби капеше слюнка. Животното скочи настървено срещу лицето на Гарион, надавайки ужасен лай, но в следващия миг падна на пода с разцепена глава.