— Колко мило! Толкова се радвам, че те виждам, Урвон! — любезно каза гърбавият магьосник. — Последния път разговорът ни беше прекъснат, но си спомням как ти обещах да забия нагорещена до бяло кука в корема ти и да измъкна всичките ти вътрешности.
Белдин протегна изкривената си, съсухрена ръка и щракна с пръсти във въздуха. В миг блесна силно сияние и изведнъж в дланта му се появи огромна нажежена кука.
— Хайде да продължим разговора си оттам, където го прекъснахме — предложи Белдин и тръгна към Урвон, който не можеше да си намери място от страх на трона.
В този момент тъмният силует, който беше стоял през цялото време зад гърба на лудия владетел, се изпречи пред магьосника и изрече със съскащ шепот:
— Спри! — Ничие човешко гърло не би могло да издаде подобен звук. — Това същество ми е нужно. — И силуетът посочи ученика на Торак с черната си ръка. — То служи на моите цели, затова няма да ти позволя да го убиеш.
— Ти сигурно си Нахаз — изрече Белдин със страшен глас.
— Да, точно така — прошепна мрачният силует. — Аз съм Нахаз, Господарят на демоните, Повелителят на мрака.
— Иди да си намериш някоя друга играчка, господарю на демоните — сурово каза гърбавият. — Урвон е мой.
— Ще премериш ли волята си с моята, магьоснико?
— Да, ако се наложи.
— Тогава погледни лицето ми и се приготви за смъртта си!
Демонът отметна качулката си, която сякаш беше изтъкана от мрак, и Гарион се дръпна ужасен. Лицето на Нахаз беше уродливо, но не деформираните му черти бяха толкова страшни. От пламтящите му очи се излъчваше неконтролируемо, безгранично зло, което смразяваше кръвта. Зеленият огън в тях ставаше все по-ярък и по-ярък, докато най-сетне от тях изригнаха два мощни лъча, които полетяха срещу Белдин. Прегърбеното тяло на магьосника се стегна, той застана здраво на мястото си и вдигна високо ръка. От нея се разнесе мощно синьо сияние — ослепителна светлина, която се спусна надолу и обгърна тялото му в щит, предпазващ го от силата на демона.
— Волята ти е могъща — изсъска Нахаз, — но моята я превъзхожда.
В този момент на осеяната с боклуци и прах пътека се появи Поулгара. От едната й страна вървеше Белгарат, а от другата — Дурник. Когато тримата стигнаха до Гарион, той се присъедини към тях и всички застанаха редом с Белдин. Гарион усети, че и Ерионд им се е притекъл на помощ, макар че стоеше малко по-настрани.
— Е, демоне? — каза Поулгара с ледено студен глас. — Можеш ли да се изправиш срещу всички нас?
Гарион вдигна меча си и освободи силата на синия му огън.
— Ще се изправиш ли и срещу това! — Кралят на Рива освободи всички задръжки, които ограничаваха Кълбото.
Противникът им трепна за момент, но после отново застана твърдо на мястото си. Ужасното му лице отново се окъпа в зелени отблясъци. След това демонът пъхна ръка под изтъканата си от мрак мантия и измъкна нещо — наподобяваше скиптър и излъчваше ослепително зелено сияние. Той го вдигна високо, но изведнъж сякаш забеляза нещо, което досега бе убягвало от вниманието му, по уродливото му лице пробяга сянка на страх и ръцете му отпуснаха скиптъра. Пламъкът в очите на чудовището отслабна и замря. Изведнъж демонът вдигна глава към тавана на тронната зала и от гърлото се изтръгна изпълнен с ужас вик — кошмарен, разтърсващ вой, който разлюля цялата сграда. След това демонът се обърна рязко към ужасения Урвон, черните му ръце сграбчиха лудия владетел, облечен в златотъкани одежди, вдигнаха го без никакво усилие от трона и чудовището побягна, бълвайки след себе си зелено сияние, което разбиваше стените.
Короната на Урвон се търкулна от главата му и се разнесе звън на евтин пиринч.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ПЛАНИНИТЕ НА ЗАМАД
19.
Белдин изруга, запрати нажежената кука към трона и се впусна след бегълците, които бяха пробили димяща дупка в стената на тронната зала.
Белгарат обаче успя да се изпречи на пътя на разярения гърбушко и каза непоколебимо:
— Не, Белдин!
— Махни се от пътя ми, Белгарат!
— Не мога да ти позволя да преследваш демон, който всеки момент може да се обърне срещу теб.
— Мога и сам да се грижа за себе си. Махни се от пътя ми!
— Мисли трезво, Белдин. Ще имаш достатъчно време да разчистиш сметките си с Урвон. Сега трябва да вземем важни решения.