— А, това ли? — усмихна се тя и трапчинките светнаха на лицето й. — Просто исках да му съобщя кой е човекът, който ще го убие.
Драснианецът я погледна изумено.
— Остаряваш, драги Келдар — засмя се тя. — Бях сигурна, че вече си се досетил. През цялото време отговорът беше под носа ти. Нима трябваше да го изкрещя с все сила, за да го чуеш?
— Хънтър? — ахна той. — Значи ти си Хънтър?
— Да, аз съм. При това от доста време. Затова бързах толкова много да те настигна при Тол Хонет — призна тя и приглади роклята си.
— В Тол Хонет ни каза, че Хънтър е била Бетра.
— Така беше, Келдар, но тя изпълни поставената й задача. Тя трябваше да направи всичко, за да се убеди, че ще намерим добър заместник на Ран Боруни. Отначало се наложи да елиминира неколцина от рода Хонет, преди да успеят да заздравят позициите си. След това на няколко пъти подшушна на Боруни името на Варана, докато тя и императорът… — Велвет се поколеба за миг и погледна Се’Недра, — нека се изразим по този начин: докато двамата се забавляваха.
Се’Недра се изчерви неудържимо.
— О, скъпа — рече русото момиче и постави длан върху бузата на малката кралица. — Това не прозвуча много добре, нали? Както и да е — продължи тя, — Джевълин реши, че задачата на Бетра е приключена, затова трябва да бъде избран нов Хънтър, с нова задача. Кралица Порен беше много разгневена от онова, което Харакан извърши на запад — опитът за убийство на Се’Недра, убийството на Бранд и всичко останало — така че настоя Джевълин да се погрижи виновните да бъдат наказани. Той избра мен да изпълня тази задача. Бях почти сигурна, че Харакан ще се върне в Малореа. Също така знаех, че и вие сте се запътили насам, затова се присъединих към вас. — Велвет погледна сгърчения труп на Харакан на пода и продължи: — Когато го видях да стои пред олтара, бях направо изумена. Не биваше да пропусна този уникален шанс. — Тя се усмихна. — Може да се каже, че всичко завърши добре. Тъкмо бях решила да ви напусна и да се върна в Мал Яска, за да го търся. Това, че той и Менга се оказаха един и същ човек, беше просто нещо като допълнителна награда за положените от мен усилия.
— Аз пък си мислех, че вървиш с нас само за да ме шпионираш.
— Прости ми, принц Келдар. Това си го измислих, за да имам някаква официална причина да се присъединя към вас. Знаеш, че Белгарат понякога е невероятно упорит — допълни тя и се усмихна мило на стария вълшебник, след което се обърна към объркания до крайност Силк: — Всъщност чичо Джевълин въобще не ти се сърди.
— Ама ти нали каза… — избухна дребничкият драснианец. — Ти ме излъга!
— „Лъжа“! О, каква грозна дума, Келдар — отвърна тя и го потупа нежно по бузата. — Не може ли да кажем, че просто съм преувеличила малко? Исках да те държа под око, но по лични причини, които нямат нищо общо с държавната политика на кралство Драсния.
Бузите на Силк бавно поруменяха.
— О, Келдар, — отбеляза маркграфинята със задоволство. — ама ти се изчервяваш като току-що съблазнена селска девойка!
— Каква е била целта й, лельо Поул? — попита Гарион, който изобщо не ги слушаше.
— Искала е да ни забави — отговори вълшебницата. — Освен това се е надявала да ни победи още преди да сме стигнали на мястото на последната среща.
— Това не го разбирам.
— Знаем, че един от нас ще умре — въздъхна Поулгара. — Кайрадис ни го каза, когато бяхме в Реон. Освен това винаги съществува възможността някой друг от нас да изгуби живота си в някое случайно сражение. Ако Детето на Светлината — това си ти, Гарион — изгуби някого от хората си, който все още не е изпълнил своята задача, при последната схватка няма да имаш никакъв шанс за победа. В такъв случай Зандрамас ще победи. Целта на жестоката й игра е била да те примами и да те хвърли в битката с Нахаз и чандимите. Била е сигурна, че ние ще те последваме, а при подобни схватки винаги е възможно някой да изгуби живота си.
— Да изгуби живота си? Нима е възможно да има такъв нещастен случай, щом всички ние сме подчинени на пророчеството?
— Пропускаш нещо, Белгарион — намеси се Белдин. — Цялата история започна с един нещастен случай. Той раздели пророчествата на две. Можеш да седиш и да ги четеш колкото си щеш, но знай, че винаги може да се случи нещо, което обърква всичко, предсказано в старите ръкописи.
— Виждате ли какъв философ е брат ми — намеси се Белгарат. — Винаги е готов да гледа откъм мрачната страна на нещата.
— Вие двамата наистина ли сте братя? — попита Се’Недра с любопитство.
— Да — отговори Белдин. — Но роднинската ни връзка е такава, че никога не би могла да я разбереш. Нашият учител ни я внуши много, много отдавна.