— Зедар също е бил ваш брат — продължи малката кралица и изведнъж се взря ужасена в Белгарат.
— Да — призна старият вълшебник и стисна зъби.
— Но ти…
— Хайде, кажи го, Се’Недра — рече той. — Не можеш да отправиш упрек към мен, който аз самият не съм изричал към себе си. Сигурен съм.
— А някой ден, когато всичко това свърши — прошепна едва чуто тя, — искам да кажа — когато всичко вече е минало — ще го пуснеш ли на свобода?
Очите на стария вълшебник останаха студени и безизразни.
— Не.
— Ако го направи, то аз ще намеря Зедар и отново ще го натикам в сърцето на скалата — закани се Белдин.
— Няма смисъл да бъркаме в старите рани — рече Белгарат, замисли се за миг и продължи: — Мисля, че е време да си поговорим пак с младата дама от Кел. Ще повикаш ли господарката си, Тот?
Лицето на великана не изглеждаше никак щастливо.
— Съжалявам приятелю — увери го Белгарат, — но случаят не търпи отлагане.
Тот въздъхна, коленичи и затвори очи. Позата му странно наподобяваше тази на човек, който се моли в храм. Точно както се бе случило на остров Веркат и в Рак Хага, Гарион чу тих шепот от множество гласове, след това недалеч от жалкия трон на Урвон във въздуха засия многоцветно блещукане. Пространството се избистри и върху подиума се появи неподвижната фигура на пророчицата от Кел. Гарион за пръв път я виждаше толкова отблизо. Тя изглеждаше крехка и много уязвима — впечатлението беше засилено от дългата й бяла дреха и превръзката на очите. Ала лицето й излъчваше особено спокойствие — душевен покой, изпълващ сърцето на човек, който гледа съдбата право в очите, знае какво крие бъдещето и го приема без никакво възражение. Поради някаква непонятна причина кралят на Рива почувства, че нейното присъствие го изпълва с дълбоко и искрено страхопочитание.
— Благодаря ти, че дойде — започна простичко Белгарат. — Съжалявам, че се наложи да те обезпокоя. Зная какво ти коства да дойдеш при нас. Нуждаем се от отговори на някои въпроси, без които не можем да продължим.
— Мога да ви разкрия само онова, което ми е позволено, древни — отговори пророчицата. Гласът й беше нежен и мелодичен, но в него се долавяше твърдост, която подсказваше непоколебимата й решителност. — Трябва да те предупредя, че се налага да бързаш. Часът на последната среща наближава.
— Това е едно от нещата, за които исках да те попитам. Можеш ли да посочиш точно часа на срещата?
Тя сякаш се обърна с въпроса на вълшебника до някаква неведома необятна сила, чиято мощ Гарион не можеше да си представи. Самата мисъл за гигантските й мащаби го накара да потрепери.
— За мен е непонятно как вие измервате времето, Белгарат — отвърна тя. — Остава още толкова време, колкото е необходимо на майката да пази под сърцето си своята рожба. Когато то изтече, Детето на Светлината ще срещне Детето на Мрака в Мястото, което вече не съществува, и аз ще мога да изпълня задачата си.
— Добре — рече вълшебникът. — Мисля, че това е достатъчно ясен отговор. Когато ти дойде при нас в Мал Зет, каза, че тук, в Ашаба, ни предстои да изпълним една задача. Сред тези руини се случиха много неща и ми е трудно да открия точно кое от тях беше нашата задача. Можеш ли да ни я разкриеш?
— Задачата е изпълнена, вечни Белгарат. В Книгата на небесата е написано, че Ловеца трябва да намери жертвата си и да я повали в Къщата на Мрака през шестнадесетата луна. Това бе сторено точно както предрекоха звездите.
Вълшебникът я погледна объркано.
— Задай всичките си въпроси, ученико на Алдур. Питай по-бързо, защото времето ми при теб изтича.
— Трябва да следвам пътя, предначертан за мен в предсказанията — подхвана вълшебникът. — Ала Зандрамас е изрязала много важни откъси от предсказанията на пророците от Ашаба.
— Не, древни, това не е дело на Зандрамас. Книгата е похабена от своя създател.
— От Торак? — попита изумено вълшебникът.
— Да, това е негово дело. Ти сам знаеш, че пророческите слова идват сами. Често пъти значението им не е особено приятно за онзи, който ги записва. Така се случи и с господаря на тази къща.
— Да, но Зандрамас се е сдобила с по-добре запазено копие от книгата, нали?
Пророчицата кимна утвърдително.
— Има ли други екземпляри, които Торак не е похабил? — попита напрегнато Белдин.
— Само два са. Единият се намира в дома на Урвон, ученика на Торак, и е в ръцете на прокълнатия Нахаз. Не се опитвай да му го отнемеш. Ако го сториш, ще намериш смъртта си.
— А другият? — обади се гърбавият вълшебник.
— Потърси оногова, който има криви крака. Той ще те подкрепи в търсенето.
— Думите ти не ми помагат много, пророчице.