— Просто е искала да е сигурна, че ще го познаеш.
— Хей, я престани! — извика изведнъж Сади. Той стоеше пред олтара и току-що бе дръпнал ръката си на безопасно разстояние от Зит. Въпреки това зелената змия продължаваше да съска зловещо срещу него. Евнухът се обърна към Велвет и каза обвинително: — Виждаш ли какво направи? Буквално я накара да подскача, така си я разлютила!
— Аз ли? — попита невинно маркграфиня Лизел.
— Ами как би се почувствала самата ти, ако те измъкнат от топлото ти легло и те захвърлят в нечие лице?
— Не бях помисляла за това. Ще й се извиня, Сади. Обещавам ти да го сторя веднага щом Зит малко се поуспокои. Дали ще се съгласи да пропълзи в бутилката си сама?
— Обикновено го прави.
— В такъв случай това ще е най-безопасният начин на действие от наша страна. Сложи бутилката на олтара и остави Зит да влезе вътре — там ще може да стои сърдита, без да й пречим.
— Имаш право — съгласи се евнухът.
— Има ли в сградата помещения, които са годни за обитаване? — обърна се Поулгара към Силк.
— Би трябвало — кимна той. — Нали чандимите и пазачите на храма живееха тук.
— Да се махнем оттук — предложи тя на Белгарат и огледа осеяната с трупове тронна зала. — Това място прилича на бойно поле. Миризмата на кръв никак не ми харесва.
— Ами да — обади се Се’Недра — Нали бездруго тръгваме след Зандрамас.
— Не веднага, скъпа. Трябва да изчакаме поне да се съмне — обясни Поулгара. — Навън е тъмно и студено, а ние сме уморени и гладни. Ще тръгнем призори.
— Но…
— Се’Недра, чандимите и пазачите на храма избягаха, но не можем да сме сигурни дали не ни дебнат. Не забравяй и хрътките на Торак. Не бива да допускаме грешката да излезем навън в непрогледния мрак.
— Така е, Се’Недра — каза й Велвет. — Нека първо се наспим, а утре рано отново ще тръгнем на път.
— Сигурно имате право — призна младата кралица с въздишка. — Просто ми се искаше…
— Зандрамас не може да ми избяга, Се’Недра — увери я Гарион. — Кълбото знае накъде се е запътила.
Силк ги изведе от тронната зала и тръгна по дългия оплискан с кръв коридор. Гарион направи всичко възможно да предпази Се’Недра от грозната гледка — трупове на пазачи и чандими, които беше оставил след себе си по време на яростното си нападение в тронната зала. Някъде по средата на коридора Силк отвори една широка врата и вдигна пушещата факла, която бе взел от стената.
— Това е най-доброто, което успях да открия — каза той на Поулгара. — Поне някой се е постарал да разчисти.
Поулгара се огледа. Помещението приличаше на стая в казарма. Покрай стените имаше нарове, а в средата — дълга маса с пейки от двете страни. В камината на отсрещната стена мъждукаха въглените на угасващ огън.
— Можем да пренощуваме тук — рече вълшебницата.
— Аз ще ида да се погрижа за конете — каза Дурник. — Има ли конюшня някъде около сградата?
— Да, в дъното на двора — каза Белдин. — Там най-вероятно ще намериш вода и фураж.
— Добре — зарадва се Дурник.
— Ще ми донесеш ли вързопите със съдовете и запасите ни от храна, скъпи? — помоли го Поулгара.
— Разбира се — увери я ковачът и излезе, следван по петите от Тот и Ерионд.
— Изведнъж се почувствах толкова отпаднал, че едва стоя на краката си — оплака се Гарион и се отпусна тежко на една пейка.
— Въобще не се изненадвам — рече Белдин. — Тази вечер беше доста напрегната за тебе.
— Ти ще дойдеш ли с нас? — попита го Белгарат.
— Не, не смятам — отвърна гърбавият магьосник и също се отпусна на пейката. — Ще ми се да разбера къде Нахаз отведе Урвон.
— Ще можеш ли да го проследиш?
— Разбира се — увери го Белдин и почука с пръст носа си. — Мога да подуша миризмата на демон цяла седмица, след като е минал през някое място. Ще се лепна по петите на Нахаз като ловджийско куче. Няма да ми трябва много време. Вие тръгнете по дирите на Зандрамас, аз ще ви настигна някъде по пътя. Мисля, че можем да сме сигурни — продължи той, потривайки замислено с длан челюстта си — че Нахаз едва ли ще остави Урвон, без да наблюдава всяка негова стъпка. Все пак Урвон е, или поне беше, ученик на Торак. Колкото и да го ненавиждам, трябва да призная, че има силна воля. Нахаз ще трябва да говори с него почти непрекъснато, за да му попречи да възвърне разсъдъка си. Ето защо ако е решил да отскочи до Даршива, за да провери какво правят неговите поданици, със сигурност е взел Урвон със себе си.
— Ще бъдеш внимателен, нали?
— О, недей да се размекваш, Белгарат. Само ми остави някаква диря, която да мога да следвам. Не ми се ще да те търся из цяла Малореа.
Сади се върна от тронната зала с червената кожена кутия в едната си ръка и бутилката на Зит в другата.