— Може би си прав — съгласи се старият вълшебник. — Кълбото казва ли нещо за посоката, в която е поела Зандрамас, след като е напуснала храма на Торак? — продължи той и се обърна към Гарион.
— Тегли ме с непреодолима сила на изток.
— В това има логика — изсумтя Белдин. — Хората на Урвон се скитат из цял Катакор. Най-вероятно е искала да се добере до най-близката слабо охранявана граница, и то колкото е възможно по-скоро. Значи се е насочила към Джено.
— Границата между Джено и Катакор не е ли охранявана? — попита Велвет.
— Те даже не знаят къде точно минава тази граница — отговори той. — Особено в гората. Нали там има само дървета. Въобще не си правят труда да разпитват дали има граница, или не. Все пак не бъдете толкова категорични в предположенията си — продължи гърбавият. — Сами видяхте, че повечето от теориите, които развихме в Мал Зет, бяха твърде далеч от истинското положение на нещата. Тук, в Малореа, ври от какви ли не интриги. В такива случаи е напълно възможно нещата да се окажат не такива, каквито ги очакваме.
— Гарион — обади се Поулгара, — би ли потърсил Силк? Закуската е почти готова.
— Да, лельо Поул — отговори той.
След като се нахраниха, прибраха багажа и го занесоха при конете,
— Излезте през тайната врата — посъветва ги Белдин, когато тръгнаха да се връщат през двора. — И ми дайте час преднина.
— Сега ли тръгваш? — изненада се Белгарат.
— Защо не? Бездруго няма кой знае каква полза от седенето тук. Само не забравяйте да ми оставите диря, която да следвам.
— Ще се погрижа за това — увери го вълшебникът. — Искаше ми се обаче да разбера какво си наумил.
— Довери ми се! — намигна Белдин. — Скрийте се някъде и не се показвайте преди шумотевицата да спре. — Белдин се ухили лукаво и нетърпеливо потри мръсните си ръце. Изведнъж тялото му потрепна, той се превърна в ястреб със сини пера по края на крилете и отлетя.
— Най-добре да се приберем в къщата — предложи Белгарат. — Не зная какво ще стане, ала каквото и да е, със сигурност ще завали истинска градушка от летящи предмети.
Прибраха се в къщата и Белгарат каза:
— Дурник, можеш ли да затвориш капаците на прозорците? Мисля, че ще е доста неприятно, като почне да хвърчи какво ли не.
— Да, но ако ги затворим, няма да можем да виждаме какво става навън — възпротиви се Силк.
— Все ще го преживееш някак. Освен това не съм особено убеден, че наистина би желал да го видиш.
Дурник затвори прогнилите капаци. След малко някъде високо над главите им се разнесе ужасяващ гръм, сякаш се бе разразила страшна буря. Трясъкът беше придружен от буйна вълна на съсредоточаващата се воля на Белдин. Светлината в процепите на капаците изчезна и на нейно място се възцари непрогледна тъма. Домът на Торак се разтресе така, сякаш го разтърсваха вълните на мощен ураган. Нейде отвън се разнесе оглушителен рев.
— Демон ли е? — задъхано попита Се’Недра. — Наистина ли е демон?
— По-скоро имитация — каза Поулгара.
— Как ли би могъл някой да го види при тази тъмнина отвън? — попита Сади.
— Около къщата е тъмно, защото тя е част от внушавания образ. Но онези в гората я виждат до последната подробност, уверявам те.
— Но това същество трябва да е огромно! — възкликна Сади.
— Белдин никога не се е задоволявал с половинчати неща — засмя се старият вълшебник.
Въздухът още веднъж затрепери от страшния рев, проехтял някъде високо в небето. После се разнесоха ужасени писъци и мъчителни вопли на агонизиращи човешки същества.
— Какво прави? — попита Се’Недра.
— Сигурно някаква илюзия — предположи Белгарат. — Най-вероятно не е особено приятна за гледане. Според мен всички, които се крият в горите наоколо, имат възможността да се порадват на гледката как някакъв въображаем демон изяжда живи хора.
— Дали ще успее да ги изплаши? — попита Силк.
— А ти не би ли се изплашил?
В този момент високо в небето проехтя тътнещ глас;
— Гладен! — ревеше гласът. — Гладен! Иска храна! Още храна!
Малко по-късно се разнесе оглушителен тътен, който разтърси земята, сякаш някакъв гигантски крак тъпчеше десетки хектари гъста гора. Последва го още един, после втори, трети, четвърти. Светлината се завърна и Силк се втурна към прозореца.
— Аз не бих го направил — предупреди го Белгарат.
— Но…
— Сигурен съм, че не би желал да го видиш, Силк. Повярвай ми!
Чудовищните стъпки се отдалечаваха.
— Още колко ще трае това? — обади се Сади с треперещ глас.