— Не е лошо, никак не е лошо! — призна неохотно Белгарат.
— На мен демонът на платформата ми изглежда съвсем истински, Белгарат! — прошепна Силк нервно.
— Очите ти виждат просто илюзорен образ, Силк — успокои го възрастният мъж. — Добре направен, но въпреки всичко илюзорен образ.
Тъмната фигура се надигна високо, изведнъж порасна, отметна качулката си и откри пред тълпата уродливото си лице. Беше същото, което Гарион бе видял в тронната зала на Торак в Ашаба.
Тълпата падна на колене, разнесоха се сподавени стонове.
— Когато хората започнат да бягат, не оставяйте гролима да се изплъзне — предупреди Белгарат приятелите си. — Той наистина е виждал Нахаз, а това означава, че е от сподвижниците на Харакан. Ще ми се да му задам няколко въпроса. Е, стига толкова, време е да започвам! — рече той, застана пред платформата и извика: — Шарлатанство, лъжа и измама!
Гролимът се взря в него и присви очи като видя знаците, нарисувани по лицето на стареца.
— На колене! Падни на колене пред повелителя на демоните! — изрева той.
— Измама! — отново извика Белгарат, качи се на платформата и се обърна към тълпата. — Човекът пред вас не е никакъв магьосник! Той е просто обикновен гролим измамник — заяви вълшебникът.
— Повелителят на демоните е сега ще откъсне плътта от костите ти, невернико! — изкрещя гролимът.
— Добре — отговори Белгарат със спокойно презрение. — Да видим как ще го стори. Ето, даже ще му помогна! — Възрастният мъж се приближи до сянката, нави ръкава си до лакът и съвсем съзнателно пъхна ръката си в зеещата паст на демона, надвиснал заплашително над олтара. Малко след това пръстите му се показаха откъм тила на страшното изчадие. Белгарат натика ръката си още по-дълбоко, докато първо китката, а после и лакътят се появиха зад черепа на илюзорния образ. След това съвсем преднамерено, желаейки да създаде по-силно впечатление у човешкото множество, размърда пръстите си.
Сред тълпата се разнесе нервен шепот.
— Нахаз, мисля, че пропусна да изядеш ръката ми — обърна се възрастният мъж към мрачната фигура, която стоеше пред него. — Я виж, по нея има доста апетитни хапки. — Вълшебникът измъкна ръката си от устата на привидението, после пъхва двете си длани в гърдите му и ги прокара напред-назад. — Май илюзията, която си създал, е твърде безплътна, а, приятелю? — подигра се той на гролима. — Искаш ли да изпратим това привидение там, откъдето си го измъкнал? После аз ще покажа на теб и на твоята публика един истински демон.
С подигравателен жест Белгарат опря ръце на бедрата си, наведе се напред и духна срещу илюзорния образ. Мрачната фигура изчезна и накара създателя си да отстъпи, обзет от паника.
— Готви се да бяга — прошепна Силк на Гарион. — Ти иди в този край на платформата, а аз ще дебна в другия. Ако дойде към теб, удари го здравата по главата.
Гарион кимна и тръгна.
Белгарат отново се обърна към множеството.
— Вие паднахте на колене пред едно жалко изображение на Повелителя на демоните — извика вълшебникът. — Какво ли ще направите, когато ви доведа Господаря на ада? — Той се наведе и бързо изрисува кръг с пентаграма около краката си. Татуираният жрец отстъпи още крачка назад.
— Не мърдай от мястото си, гролиме! — изрече Белгарат с жесток смях. — Господарят на ада изпитва постоянен глад и мисля, че би желал да те погълне. — Възрастният мъж направи кръгово движение с ръка и гролимът започна да се гърчи, сякаш го беше сграбчила могъща невидима десница.
След това Белгарат започна да изрича ново заклинание. Словата бяха съвсем различни от онези, които беше изрекъл гролимът. Думите на вълшебника отекваха в небесния свод и увеличиха силата си до безкрай. Ярки, изпепеляващи огньове се стрелнаха по небето от хоризонт до хоризонт.
— Вижте портите на ада — изрева Белгарат и посочи с ръка някъде далеч навътре в езерото.
Там се появиха две огромни колони. Между тях се надигнаха вълни, облаци дим и огън. Иззад пламтящата порта се разнесе хор от безброй ужасяващи гласове, които се сляха в някакъв чудовищен химн.
— Сега призовавам самия Господар на ада. Покажи се! — изкрещя възрастният мъж и вдигна кривата си тояга във въздуха. Силата на волята му беше смазваща, безкрайно могъща. Вълните от огнени пламъци пробягаха по небето и сякаш скриха слънцето и заместиха светлината му със своя собствена, изгаряща жар.
Зад пламтящите порти се разнесе оглушително свистене, което след миг се превърна в грохот. Огнената завеса се раздели на две и в празното пространство между двете колони се надигна мощно торнадо. То се вихреше все по-бързо и по-бързо. Цветът му се смени от мастиленочерно до млечнобяло, смъртоносната му пелена започна заплашително да се приближава към човешкото множество, прекосявайки езерото. После ураганът прие формата на облак, наподобяващ човешки череп със страшни зеещи отвори вместо очи и зяпнала паст. Височината му достигна десетки, стотици метри, дъхът на ужасното същество докосна уплашената до смърт тълпа като смъртоносна зимна виелица.