— Той предупреди ли те колко опасна може да се окаже тази задача? — попита Белгарат.
— Всички рискове и опасности ми бяха известни — призна Аршаг, — но наградите, които ме очакваха, бяха големи.
— Сигурно! — измърмори Белгарат. — Но защо Харакан не се е заел с това сам?
— Урвон му беше възложил друга задача. Изпрати го на запад. Доколкото ми е известно, задачата на Харакан беше свързана с някакво дете.
— Струва ми се, че вече съм чувал нещо за това — рече Белгарат и кимна любезно.
— Както и да е — продължи Аршаг, — аз се запътих към горите на севера. Там търсих магьосниците, които продължаваха да изпълняват ритуалите си, скрити далеч от очите на църквата. След известно време намерих един от тях, невеж варварин с нищожна дарба — рече гролимът с презрителна усмивка. — С огромни усилия успяваше да призове някой демон от дъното на йерархията. Та този магьосник се съгласи да ме приеме като ученик и свой роб. Той постави тези знаци по тялото ми — продължи пленникът и погледна с погнуса татуировките по тялото си. — Държеше ме в кучешка колиба, караше ме да му слугувам и да слушам бръщолевенето му. След като ме научи на малкото, което знаеше, аз го удуших и тръгнах да търся по-добър учител.
— Забележи само каква е благодарността на гролимите — прошепна Силк на Гарион, който в момента беше съсредоточил усилията си едновременно да управлява гемията и да слуша разказа.
— След това дойдоха много тежки години — продължи Аршаг. — Отивах от един учител при друг, търпях робията и униженията… — На лицето му се изписа мрачна усмивка. — Понякога ме продаваха, както се прави с прасета или крави. Е, след като усвоих изкуството на магиите, се върнах и заплатих на всеки онова, което заслужаваше. Най-сетне, в едно селце недалеч до Пустите земи на севера, успях да се хвана на работа като чирак при един възрастен магьосник. За него се говореше, че е най-могъщият в цяла Каранда. Беше много стар, зрението му беше отслабнало, затова ме взе за млад каранд, който търси мъдрост. Прие ме като чирак и там започна истинското ми обучение. Да повикаш някой демон от дъното на йерархията е наистина съвсем лесна задача, но да призовеш самия Повелител може да се окаже наистина трудна и опасна работа. Магьосникът твърдеше, че го е правил два пъти в живота си, но според мен бе възможно и да лъже. Все пак ми показа как да призова образа на Повелителя на демоните и ме научи как да общувам с него. Никоя магия или заклинание не е достатъчно силна, за да принуди Господаря на демоните да се отзове на повикването. Той се появява само когато си поиска и ако наистина дойде, това става само по негова воля и поради мотиви, които не споделя с никого.
— Щом този магьосник ме научи на всичко, което знаеше, аз го убих и се запътих към Калида. Старецът беше добър господар и донякъде ми беше мъчно, че трябва да го убия — призна гролимът с известно съжаление. — Беше наистина много стар, пренесох го в отвъдното само с един удар с нож в сърцето.
— Спокойно, Дурник — прошепна Силк и постави ръката си върху ръката на разгневения ковач.
— Когато стигнах в Калида, заварих храма в пълен хаос. Братята ми се бяха поддали на непрогледно отчаяние. Храмът се беше превърнал в люлка на разврата и падението. Успях да потисна възмущението и гнева си, не общувах с никого. Изпратих вест до Харакан, съобщих му, че мисията ми е приключила успешно и че очаквам заповедите му в храма в Калида. След известно време един чандим ми съобщи, че Харакан все още не се е завърнал от задачата си на запад… — Гролимът замълча за миг. — Жаден съм. Бихте ли ми дали малко вода? — помоли той. — Не зная защо, но в устата ми ужасно горчи.
Сади отиде до буретата с прясна вода, които се намираха на кърмата, и напълни една тенекиена чаша.
— Никоя отвара на света не е идеална! — измърмори той, докато минаваше край Гарион.
Аршаг взе чашата с благодарност и отпи.
— Продължи — подкани го Белгарат, когато пленникът утоли жаждата си.
Аршаг кимна и започна отново:
— Харакан се завърна от запад преди около година. Дойде в Калида и се срещна тайно с мен. Съобщих му какво съм постигнал и обясних ограниченията, с които е свързано призоваването на Повелителя на демоните. След това двамата отидохме на едно уединено място и аз го посветих в заклинанията и магиите, необходими да се извика образът на Нахаз. Така Харакан можеше да приказва със самия Повелител на демоните през портата, разделяща двата свята. Аз влязох във връзка с господаря на злите сили и Харакан започна да му говори. Той спомена нещо за Ктраг Сардиус, но Нахаз вече знаеше за това. После чандимът разказа на Нахаз следното: през дългите години, когато Торак спял, ученикът му Урвон се пристрастил безкрайно към властта и богатството и накрая започнал да вярва, че е полубог. Само една крачка го отделяла от лелеяната му мечта да се превърне в истинско божество. Харакан предложи на Нахаз двамата да сключат съюз, като поиска Повелителят на демоните да се яви на Урвон, да го тласне към умопомрачение и после с общи сили да победят всички, търсещи Ктраг Сардиус, и да дадат вълшебния камък на Урвон.