Уплашена, задавена въздишка се разнесе из стаята.
— Мога да ти кажа още много неща, Зандрамас, ала всичко това започва да ме отегчава. — Вълшебницата се изправи, все още положила дланите си върху слепите очи на Се’Недра. Белият кичур над челото й заблестя с цялата сила на небесната дъга, лекият шепот на волята й се превърна в оглушителен тътен.
— А сега се махни! — заповяда тя.
Се’Недра изстена, лицето й се изкриви в агонизираща болка. Леден, зловонен вятър профуча из стаята и пламъчетата на свещите се превърнаха в почти невидими светлинки.
— Махни се! — повтори Поулгара.
Мъчителен писък се изтръгна от устните на Се’Недра, а после продължи да звучи, ала сега сякаш раздиращите звуци се раждаха някъде във въздуха над леглото на малката кралица. Свещите угаснаха, мангалите също. Стенещият вой започна да заглъхва и най-сетне зазвуча като неразбираемо мърморене от невъобразима далечина.
— Отиде ли си Зандрамас? — попита Гарион с разтреперан глас.
— Да — отговори спокойно Поулгара сред внезапно настъпилата тъмнина.
— Какво ще кажем на Се’Недра… искам да кажа, когато се събуди?
— Тя няма да си спомня за нищо от онова, което преживя току-що. Просто й кажи, че не е била добре, ала не давай никакви подробности. Запали свещите, скъпи.
Гарион затърси опипом свещта, докосна я с ръкава си и тя полетя, ала той я улови ловко, преди да падне на пода, и изпита немалка гордост от постижението си.
— Не си играй, Гарион, просто я запали.
Тонът, с който Поулгара изрече тези думи, беше толкова познат и банален, че той се разсмя и волята, която съсредоточи върху запалването на свещта, не беше особено силна. Фитилът започна да трепти, после понечи да угасне, издавайки слаби златисти искрици.
Поулгара изгледа решително свещта, чийто пламък сякаш се кикотеше с Гарион, след това затвори очи и въздъхна примирено:
— О, Гарион!
Кралят на Рива се разходи из стаята, запали останалите свещи и накара всички мангали отново да лумнат. Ала сега алените им езици бяха твърде спокойни — с изключение на първата свещ, чийто пламък продължаваше да се люлее, сякаш непрекъснато чуваше много, много смешни неща.
Поулгара се обърна към даласианската лечителка с качулката и каза:
— Наистина имаш необикновено точни възприятия, Андел. Такива духове се разпознават много трудно, освен ако човек не знае точно какво търси.
— Друг ми съобщи коя е причината за заболяването на Нейно величество.
— Кайрадис ли?
Андел кимна утвърдително.
— Умовете на всички хора от нашата раса са свързани с нейния, защото ние сме инструментите, с които тя трябва да изпълни възложената и задача. Загрижеността на Кайрадис за благополучието на кралицата я накара да се намеси. — Жената с качулката се поколеба за миг. — Святата пророчица ме подтикна да ви помоля да се застъпите пред съпруга си за Тот. Гневът на ковача причинява огромна болка на немия ви водач, който има нежна душа. А онова, което измъчва Тот, наранява в същата степен и Кайрадис. Онова, което се случи във Веркат, просто трябваше да стане — в противен случай срещата между Детето на Светлината и Детето на Мрака не би могла да се осъществи векове наред в бъдещето.
Поулгара кимна сериозно.
— Мислех си, че истината е тъкмо такава. Кажи й, че ще разговарям с Дурник и ще се застъпя за Тот.
Андел наведе с благодарност глава.
— Гарион — измърмори сънено Се’Недра. — Къде сме?
Кралят на Рива бързо се обърна към нея.
— Добре ли си? — попита той и я притисна до сърцето си.
— Аха — отвърна кралицата. — Само дето много ми се спи. Какво се е случило… къде се намираме?
— В Рак Хага. — Гарион хвърли бърз поглед към Поулгара, след това отново се обърна към леглото. — Ти просто припадна — това е всичко — изрече той с прекалено небрежен тон. — Как се чувстваш?
— Добре съм, скъпи, но искам да си отспя.
След миг очите й отново се затвориха, ала кралицата ги отвори с усилие и сънливо се намръщи.
— Гарион — измърмори тя, — защо тази свещ танцува така?
Той я целуна леко по бузата.
— Не се тревожи за това, скъпа — прошепна кралят на Рива, ала тя вече беше заспала.
Полунощ отдавна бе отминала, когато Гарион отвори очи, разбуден от леко почукване по вратата.
— Кой е? — попита той и се надигна в леглото.
— Пратеник от императора, ваше величество — отговори непознат глас от другата страна на вратата. — Той ме праща да ви попитам дали бихте проявили любезност да се присъедините към него в личния му кабинет?