— Преди около месец. Тъкмо се готвехме да обсадим Торпакан, разположен точно на границата с Делчин, когато една сутрин се събудих и разбрах, че лорд Менга и Нахаз са изчезнали. Освен това от техните демони нямаше и следа, нито един не беше останал на нашата армия. В този момент всички се обърнаха към мен, но за мое най-голямо учудване магиите и заклинанията не успяха да призоват дори най-низшия демон. Войниците от армията изпаднаха в ярост и аз едва успях да се отърва жив. Реших да ида в Калида. Но, когато стигнах там, заварих пълен хаос. Без демоните, които единствени успяваха да поддържат ред сред тълпата, карандите бяха станали неуправляеми. Там открих, че все още мога да призовавам образа на Нахаз. Това ме наведе на мисълта, че в отсъствието на Нахаз и Менга ще мога да завоювам доверието на карандите. Ако успеех да използвам положението в своя полза, проявявайки смелост и находчивост, цяла Каранда щеше да падне в краката ми. Щях да стана неин владетел. Тъкмо бях решил да приведа плана си в действие, когато тази сутрин се намесихте вие.
— Разбирам! — мрачно каза Белгарат.
— Откога си по тези места? — обърна се изведнъж Поулгара към пленника.
— От няколко седмици — отвърна гролимът.
— Добре — рече тя. — Преди няколко седмици от запад в Каранда е дошла една жена, която е носела дете със себе си.
— Не обръщам внимание на жените.
— Но тази е била по-различна от останалите. Знаем, че е излязла на брега на езерото някъде тук, а после се е опитала да наеме кораб. Чул ли си нещо по този въпрос?
— Сега в Каранда почти никой не пътува. Навсякъде царят размирици, положението е несигурно. През последния месец оттук тръгна един-единствен кораб. Ще ви кажа едно: ако тази жена е ваша приятелка и ако наистина е на борда, пригответе се да я оплачете.
— О, така ли?
— Корабът потъна по време на внезапно развихрила се буря край източния бряг на езерото, недалеч от град Каранд в Ганезия.
— Ето че и Зандрамас има една хубава черта — прошепна Силк на Гарион. — Предсказуема е. Сега вече не мисля, че ще ни е трудно да открием отново следите й, как смяташ?
Клепачите на Аршаг вече натежаваха.
— Ако имаш още въпроси към него, древни, задай ги по-бързо — посъветва го Сади. — Действието на отварата почти спира и той всеки момент ще заспи.
— Мисля, че вече знаем достатъчно — отговори му възрастният мъж.
— Аз също смятам така — добави Поулгара.
Езерото беше твърде голямо и нямаше да успеят да стигнат до източния бряг преди свечеряване, така че свиха платната и пуснаха котва. С първите лъчи на зората тръгнаха отново на път и малко след пладне на източния хоризонт се появи тъмно петно.
— Това ще да е източният бряг — обърна се Силк към Гарион. — Ще ида на носа. Ще ми се да видя дали ще различа някакви особености по брега. Не мисля, че искаш да поемем направо към доковете в град Каранд, нали?
— Точно така.
— Ще се опитам да открия някое усамотено местенце по брега. След това можем да огледаме наоколо, без да привличаме ничие внимание.
В ранния следобед приятелите слязоха от гемията в един тих залив, ограден с високи пясъчни дюни, обрасли с гъсти храсталаци.
— Какво ще правим с гемията, дядо? — попита Гарион.
— Изблъскайте я по-навътре и я оставете да се носи по течението. Не ми се ще да издаваме мястото, на което сме слезли на брега.
— Аршаг ще ни трябва ли още, татко? — попита Поулгара.
— Не. Опитвам се да реша какво да правим с него.
— Аз ще се погрижа за това, татко. — Вълшебницата отиде на брега, където гролимът все още лежеше вързан и полузаспал, наведе се над него и вдигна ръка. Гролимът потрепери силно, а Гарион веднага усети могъщия тласък на волята й.
— Слушай ме внимателно, Аршаг! — каза вълшебницата. — Ти си осигурявал на демона жени, само така той е можел да хвърли в нашия свят цял рояк пъклени създания. Това твое дело не бива да остане невъзнаградено. Ето каква ще бъде твоята награда: ще станеш непобедим. Нито човек, нито демон ще може да отнеме живота ти, самият ти няма да бъдеш в състояние да сложиш край на дните си. Само че отсега нататък никой не ще повярва нито дума от онова, което приказваш. Към тебе ще се отнасят с подигравка и презрение всяка минута от живота ти. Където и да отидеш, ще те прогонват, ще се скиташ по света като бездомно куче. Това е наградата ти за помощта, която си оказал на Менга, освобождавайки Нахаз. Знай, че получаваш това възмездие, защото си удовлетворявал неописуемата похотливост на демона, завеждайки при него наивни карандски девойки. — След тези думи Поулгара се обърна към Дурник. — Вече можеш да го развържеш.