Ала в този момент се намеси Кайрадис — спокойно и непоколебимо:
— Ти ме разгневи, Зандрамас! Не се опитвай да нарушиш естествения ход на събитията, в противен случай аз ще направя своя избор тук и сега.
— Ако пък ти го сториш, жалък незрящ червей, целият свят ще бъде обхванат от хаос. Тогава задачата ти ще остане неизпълнена, случайността ще стане по-силна и ще се наложи над предсказаното в пророчествата. Погледни ме, аз съм Детето на Мрака! Не се страхувам от случайността! Случайността е мой слуга, тя се подчинява повече на мен, отколкото на Детето на Светлината.
В този момент Гарион чу зловещо ръмжене. Най-страшното беше, че то изригна от гърлото на жена му. Се’Недра се втурна като стрела към коня на Дурник, откачи секирата и с яростен вик се втурна към Зандрамас.
— Не, Се’Недра! — извика Гарион. — Недей!
— Избирай, Кайрадис! — кресна Зандрамас, разтърсвана от зловещ жесток смях. — Направи глупавия си избор! Смъртта на кралицата на Рива е истински триумф за мен! — изкрещя тя и вдигна ръце във въздуха.
Въпреки че тичаше с всички сили, Гарион видя, че няма да успее да настигне жена си. Се’Недра щеше да се приближи фатално близко до отвесната канара.
В този момент между двете жени внезапно се появи вълк, излъчващ яркосиньо сияние. Се’Недра замръзна на мястото си, а Зандрамас се отдръпна ужасена от зейналата паст на звяра. Яркосинята светлина потрепери и на мястото на зловещото животно се появи майката на Поулгара, жената на Белгарат и далечната прапрабаба на Гарион. Тъмната й коса пламтеше в синьо сияние, златистите й очи горяха със страшен огън.
— Ти! — изрече задъхано Зандрамас и се отдръпна няколко крачки.
Поледра обви с ръка крехките рамене на Се’Недра, а с другата си ръка внимателно измъкна брадвата от пръстите й, изведнъж станали съвсем безсилни. Очите на малката кралица се взираха в пространството големи и празни, тя сякаш бе изпаднала в транс.
— Се’Недра е под моята закрила, Зандрамас — изрече Поледра. — Ти не можеш да й сториш нищо лошо.
Магьосницата, застанала на канарата, нададе яростен, изпълнен с раздиращо безсилие вой. После очите й изведнъж блеснаха, тя отново събра сили и изправи рамене.
— Сега ли ще бъде, Зандрамас? — попита я Поледра със студен като смъртта глас. — Този час ли избра за сблъсъка помежду ни? И двете знаем, че ако се срещнем в неподходящото време и на неподходящото място, и аз, и ти ще намерим смъртта си.
— Не се боя от теб, Поледра! — изкрещя магьосницата.
— Нито пък аз от теб! Ела тогава, Зандрамас, нека сложим край на живота си тук и сега! Така никой няма да пречи на Детето на Светлината и то ще стигне Мястото, което вече не съществува, а ти няма да бъдеш там. Няма да го очакваш, Зандрамас, и тъкмо това ще бъде моят триумф! Ако наистина си избрала този час и това място за нашата среща, ела! Дай да видя на какво си способна, покажи ми силата си, защото вече взе да ми омръзва да приказвам с теб.
Лицето на Зандрамас се разкриви от гняв. Гарион усети, че тя съсредоточава волята си, и почувства мощния й тласък. Опита се да посегне към меча си, за да освободи огнената му сила и да събори омразната магьосница от канарата, пронизвайки я с мощния син пламък, ала веднага разбра, че това е невъзможно. Мускулите му бяха сковани, неподвижни и не се подчиняваха на волята му. Се’Недра вероятно бе изпаднала в същото състояние. Кралят на Рива почувства, че и другите му приятели също се опитват да се отърсят от могъщата преса на същата сила, която ги беше приковала по местата им.
„Не! — разнесе се гласът на Поледра в съзнанието му. — Това е въпрос между мен и Зандрамас. Не се намесвай!“
— Е, Зандрамас? — продължи на глас тя. — Какво реши? Ще се вкопчиш ли в малкото живот, който ти остава, или искаш да умреш още сега?
Магьосницата се опита да възвърне самообладанието си, въпреки че сиянието около Поледра продължаваше да се усилва. Изведнъж тя изкрещя в изблик на безпомощна ярост и изчезна в облак оранжеви пламъци и дим.
— Знаех си, че ще ме разбере правилно — рече спокойно Поледра, обърна се към Гарион и приятелите му и златистите й очи проблеснаха. — Защо се забавихте толкова? Чакам ви от месеци. — Вълшебницата огледа твърде критично полуголия Белгарат, който се взираше в нея с нескрита обич. — Станал си кожа и кости, стари вълко — рече тя. — Трябва да се храниш по-добре. Искаш ли да изтичам да ти хвана някой тлъст заек?