Торак възприел позицията на военните и това не изненадало никого: ако карандите променели религията си, църквата щяла да удвои броя на своите последователи. Освен това войниците в армията на Торак щели да станат два пъти повече, а това било особено важно в случай на бъдещ конфликт с кралете на Запада. „Нека всеки човек, живеещ в безкрайната Малореа, се поклони и почита мен за свой бог!“ — повелил Торак на своите мисионери, макар те да приели думите му твърде неохотно. За да е сигурен, че те ще работят пламенно за неговата кауза, Торак изпратил Урвон в Мал Яска — там той трябвало да смени религията на карандите. Урвон се обявил за временен глава на Малореанската църква, обкръжавайки се с пищност и разточителство, непознати дотогава на аскетичните гролими.
Армията се насочила срещу Катакор, Джено и Делчин, както и срещу Палиа. Ала мисионерите се справили зле с поставената им задача, защото карандските магьосници призовали цели пълчища демони, защитаващи тяхното общество. Накрая Урвон отпътувал в Ктхол Мишрак, за да потърси съвет от Торак. Не е съвсем ясно точно какво извършил Торак, ала карандските магьосници скоро открили, че магиите, с които по-рано контролирани демоните, вече били съвсем безполезни. Сега всеки магьосник можел да проникне в страшните дебри на мрака само с риск, че ще загуби и живота, и душата си.
Завоюването на карандите погълнало вниманието както на военните, така и на жреците през следващите няколко века. В крайна сметка обаче съпротивата секнала и карандите се превърнали в подчинен народ, приеман от победителите като сбирщина от низши твари.
Ала когато продължила по течението на река Маган срещу Мелценската империя, армията срещнала далеч по-развит народ. След няколко опустошителни битки, в които мелценските бойни колесници и слонове унищожили цели батальони, ангараките спрели своя поход. Ангаракските генерали започнали да подготвят условията за обявяване на примирие. За тяхна изненада мелцените бързо се съгласили да нормализират отношенията си с нашествениците и предложили да търгуват с тях с коне, защото до този момент ангараките все още не разполагали с такива животни. Но мелцените отказали дори да обсъждат възможността за търговия със слонове.
След това армията се насочила срещу Даласия, която завоювала с лекота. Даласианците били прости фермери и скотовъдци, които познавали в твърде малка степен уменията за водене на война. През следващите десет години ангараките навлезли в Даласия и установили там военни протекторати. В началото жреците също постигнали успехи. Даласианците покорно приели религиозния култ на ангараките. Ала победените били мистичен народ и гролимите скоро открили, че мощта на вещиците, гадателите и пророците е останала непокътната. Освен това копия от скверните „Малореански евангелия“ все още били разпространявани тайно сред даласианците.
Може би след време гролимите щели да успеят да победят тайната даласианска религия. Но тогава се случила катастрофа, която завинаги променила живота на ангараките. По някакъв неведом начин легендарният магьосник Белгарат, придружен от трима алорни, успял да преодолее мерките за сигурност и се промъкнал незабелязано посред нощ в желязната кула на Торак, в центъра на Ктхол Мишрак, откъдето откраднал Ктраг Яска. Въпреки че четиримата били подложени на страшно преследване, те успели да избягат на запад.
Обзет от неутолим бяс, Торак разрушил града. След това заповядал мургите, тулите и надраките да отидат на западните брегове на Морето на Изтока. Повече от милион човешки същества загубили живота си, докато прекосявали страшните северни области. Много време трябвало да изтече, докато обществото и културата на ангараките се съвземат от този страшен удар.
След сриването до основи на град Ктхол Мишрак почти никой не успявал да се добере до Торак, тъй като богът съсредоточил вниманието си изцяло върху различните планове как да осуети растящата мощ на Западните кралства. Това дало възможност на военните да упражняват пълен контрол над Малореа и подчинените и васални кралства.
Нестабилният мир между ангараките и мелцените се запазил в продължение на много векове. От време на време той бил нарушаван от неголеми военни конфликти, в които и двете страни избягвали да въвличат всичките си бойни сили. Двете нации установили практиката всяка да изпраща деца на свои видни граждани, които били възпитавани в семейства на лидери на другото кралство. Това довело до по-добро взаимно разбиране относно начина на живот в двете държави, както и до създаването на група младежи с космополитно възпитание, което в крайна сметка се превърнало в правило за управляващата класа на Малореанската империя.