— Цяла армия демони? — възкликна Гарион.
Брадор кимна.
— Тъкмо това прави Менга толкова ужасяващо опасен. Сигурен съм, че знаете — когато някой призове демон, рано или късно демонът се освобождава от властта му и го убива, ала, изглежда, Менга има пълна власт над чудовищата, които вика, и може да призове стотици наведнъж. Урвон е ужасен, самият той започна да се занимава с магьосничество, надявайки се да защити Мал Яска от Менга. Не знаем къде се намира Зандрамас, ала кохортите от отстъпници гролими, които я следват, отчаяно се стремят да призоват демони на своя страна. Белгарион, помогнете ми! Тази злокобна инфекция ще прескочи границите на Малореа и ще помете целия свят. Всички ще бъдем погълнати от виещите демони и никое място на света, колкото и уединено и отдалечено да е, няма да може да предложи спасение на жалките останки от човечеството. Помогнете ми да убедя Кал Закат, че дребнавата му война тук е напълно лишена от смисъл пред лицето на ужаса, появил се в Малореа!
Гарион дълго не сне от мъжа проницателния си поглед, след това решително се изправи.
— Елате с мен, Брадор — изрече той тихо. — Смятам, че трябва да поговорим с Белгарат.
Намериха стария вълшебник в препълнената с книги библиотека на къщата. Той внимателно четеше някакъв стар том, с кожена подвързия.
— Значи Урвон и Зандрамас също участват в това безумие? — попита той, когато чу разказа на мелцена.
Брадор кимна утвърдително.
— Да, най-добрите ни източници на информация го потвърждават, древни.
Белгарат удари с юмрук по масата и започна да ругае.
— За какви се мислят те? — избухна той. — Не знаят ли, че самият УЛ е забранил това?
— Страхуват се от Менга — изрече безпомощно Брадор. — Усещат, че трябва да разполагат с някакво средство за защита срещу тази орда демони.
— Човек не се защитава от демоните, призовавайки още демони — заяви гневно възрастният мъж. — Ако дори едно-единствено чудовище се освободи, всички останали ще избягат на свобода заедно с него. Урвон или Зандрамас сигурно ще успеят да се справят с тях, ала някой новак рано или късно ще допусне грешка. Да отидем незабавно при Закат.
— Не мисля, че тъкмо сега можем да направим това, дядо — каза Гарион несигурно. — Никак не му се понрави онова, което му разказах за Ургит.
— Положението е прекалено сериозно. Не бива да чакаме, докато императорът възвърне спокойствието си. Да вървим.
Тримата закрачиха бързо по широките коридори и стигнаха до обширното предверие, в което бяха влезли с генерал Атеска при пристигането си от Рак Веркат.
— Абсолютно невъзможно — заяви полковникът на бюрото до главния вход, когато Белгарат му каза, че незабавно желае среща с императора.
— Когато остареете още мъничко, полковник — изрече заплашително старият вълшебник, — наистина ще разберете колко безсмислена е думата „невъзможно“. — Той вдигна ръка, направи твърде театрален жест и Гарион чу и почувства как волята на Белгарат се съсредоточава.
Десетки бойни флагове, окачени на здрави пръти, стърчаха от отсрещната стена на петнадесет стъпки от пода. Досадният полковник изчезна от креслото си и отново се появи, яхнал нестабилно един от прътовете на стената. Очите му бяха опулени, ръцете му отчаяно стискаха пръта, върху който така ненадейно се бе озовал.
— А сега къде предпочитате да отидете, полковник? — попита го Белгарат. — Доколкото си спомням, пред главния вход има още един особено гладък прът, върху който е окачено знамето. Мога да ви изпратя на самия му връх, ако желаете.
Полковникът впери ужасен поглед във възрастния мъж.
— А сега, веднага щом ви сваля на мястото ви, незабавно ще убедите императора да се срещне с нас. Трябва да бъдете особено убедителен, полковник — освен ако, разбира се, не желаете да се превърнете в постоянен орнамент върху пръта на знамето.
Лицето на полковника все още беше пепеляво, когато изскочи от охраняваната от въоръжени пазачи врата на стаята за аудиенции с императора.
— Н-н-негово величество изрази с-с-съгласието си да се срещне с вас — изрече със заекване той.
— Знаех си, че ще се съгласи — изсумтя Белгарат.
Кал Закат бе претърпял видима промяна след последната си среща с Гарион. Бялата му ленена дреха беше омачкана и изцапана, под очите му се виждаха тъмни кръгове. Лицето му беше смъртно бледо и беше небръснат. Тялото му потрепваше конвулсивно; той изглеждаше така, сякаш няма сили да се изправи.
— Какво искате? — попита той едва чуто.
— Болен ли си? — попита го Белгарат.