— Добре — измърмори той накрая. — Щом искаш лози, ето ти лози!
— Нима това е прекалено много за тебе? — попита загрижено дъщеря му.
Белгарат стисна челюсти, ала не отговори нищо. Вместо това започна обилно да се поти. Дълги мустачета започнаха да се издигат и полюляват във въздуха като зелени змии, обвивайки краката на леглото, в което лежеше императорът; след това достигнаха металната рамка с пружината и дюшека. След като се добраха до тази височина, стъбълцата сякаш престанаха да растат за миг, докато Белгарат си поемаше дъх.
— Това е по-трудно, отколкото изглежда — изрече запъхтяно той. След това отново се съсредоточи и лозите бързо покриха изцяло леглото и неподвижното тяло на Кал Закат. Не след дълго единствено лицето на императора остана открито сред зелената маса листа.
— Добре — обърна се Белгарат към растенията. — Толкова е достатъчно. Сега можете да разцъфнете.
Гарион отново почувства прилива на волята на възрастния вълшебник и долови особен звънлив звук.
Връхчетата на безбройните вейки напъпиха, след това пъпките започнаха да се разпукват, разкривайки вътрешността на бледолилавите си цветчета. Почти свенливо мъничките несиметрични цветове се отвориха, изпълвайки стаята с неуловим, нежен аромат. Гарион се изправи и пое с пълни гърди приятната свежа миризма. Незнайно защо изведнъж се почувства много добре, грижите и тревогите, които го бяха притиснали през последните няколко месеца, сякаш отплуваха някъде много, много далеч.
Отпуснатото лице на Кал Закат трепна леко, след това императорът се раздвижи, пое си дъх и въздъхна дълбоко. Поулгара постави върховете на пръстите си върху врата му.
— Мисля, че цветята помагат, татко. — рече тя. — Сърцето му сега тупти по-равномерно и с по-голяма лекота, дишането му е по-ритмично и спокойно.
— Добре — отвърна Белгарат. — Щеше да ми е много неприятно, ако се окажеше, че направих това особено упражнение за нищо.
Императорът отвори очи и блестящата фигура на Кайрадис пристъпи загрижено да леглото му. Кал Закат й се усмихна, когато я видя, и в отговор на бледото й лице грейна плаха усмивка. След това Закат отново затвори очи и пак въздъхна. Гарион се наведе напред, за да се увери, че болният все още диша. Когато отново погледна към отсрещната страна на леглото, пророчицата от Кел беше изчезнала.
4.
През нощта от езерото задуха топъл вятър и влажният сняг, затрупал като пелена Рак Хага и околностите, се превърна в ужасна киша. Снежните парцали огъваха клоните на дърветата или се плъзгаха на тежки подгизнали преспи по сивия покрив от плочи и падаха на земята в малката градина в центъра на къщата. Гарион и Силк седяха до огъня в стаята с бледоморавите възглавнички, гледаха към градината и разговаряха тихо.
— Бихме научили много повече неща, ако успея да се свържа с Ярблек — тъкмо казваше Силк. Дребничкият драснианец отново беше облечен в перленосивия жакет и черните панталони, с които се труфеше често преди да започнат търсенето, макар че сега беше сложил само няколко от скъпите пръстени и украшения, които го караха да изглежда така натрапчиво богат.
— Той не е ли в Гар ог Надрак? — попита Гарион. Кралят на Рива също беше свалил пътните дрехи и отново бе предпочел обичайните си дрехи в синьо, украсени със сребърни нишки.
— Трудно е да се каже точно къде се намира Ярблек, Гарион. Той никога не се задържа на едно място, но където и да отиде, докладите на нашите хора в Мал Зет, Мелцен и Мага Рен винаги се препращат лично до него. Почти е сигурно, че каквото и да е намислил Менга, то със сигурност ще наруши редовните търговски връзки. Сигурен съм, че агентите ни са събрали за него всичко, с което са се сблъскали в течение на работата си, и са го изпратили до Ярблек. Точно сега моят партньор сигурно знае повече за Менга, отколкото цялата секретна полиция на Брадор.
— Не желая да се заемам с нещо странично, Силк. Работата ни е свързана със Зандрамас, не с Менга.
— Демоните са работа на всеки човек — отвърна сериозно Силк. — Ала независимо от това какво ще бъде решението ни, ние първо трябва да се доберем до Малореа — а това означава, че трябва да убедим Закат колко сериозно е делото ни. Той въобще изслуша ли те, когато му разказа за Менга?
Гарион поклати глава.
— Не съм сигурен дали въобще разбра за какво става дума. Не се държеше съвсем нормално.
— Трябва да опитаме отново, щом се събуди — каза Силк, после по лицето му пробяга лукава усмивка. — Имал съм доста големи успехи при преговорите си с болни хора.
— Това не ти ли се струва достойно за презрение?