— Е, да, разбира се, но обикновено дава добри резултати.
Около десет сутринта Гарион и неговият приятел спряха пред стаята на императора под предлог, че желаят да разберат как се чувства. Поулгара и Сади седяха от двете страни на леглото, а Андел бе в ъгъла на стаята. Лозите, които бяха обвивали тясното легло, вече ги нямаше, но въздухът все още беше напоен с аромата на мъничките цветя. Болният Кал Закат бе подпрян на няколко възглавници, очите му бяха затворени. Котката му лежеше доволно на леглото до него и тихичко мъркаше.
— Как е? — тихо попита Гарион.
— Вече се събужда няколко пъти — отвърна Сади. — В изпражненията му все още има следи от талот, ала стават все по-малко. — Евнухът започна да върти между пръстите си едно от малките цветчета, изпълнен с любопитство. — Питам се дали тези цветя биха имали същия ефект, ако се дестилират и се използват във вид на есенция — замислено каза той. — Или във вид на розово масло. Сигурно би било много интересно човек да носи парфюм, който би го предпазвал от всякакви възможни отрови. — Той се навъси леко. — И дали биха действали срещу змийска отрова?
— Накарай Зит да ухапе някого и ще можеш да изпиташ действието им на практика — предложи Силк.
— Искате ли да бъдете първият доброволец, принц Келдар?
— О, не, Сади — отклони любезното предложение Силк. — Въпреки това ти благодаря. — Той погледна червената кутия, която лежеше отворена на пода. — Впрочем змията ти затворена ли е?
— Зит спи — отвърна Сади. — Тя винаги подремва известно време след закуска.
Гарион погледна заспалия император.
— Той ще може ли да разсъждава логично? Искам да кажа… когато се събуди?
— Умът му се прояснява — отвърна Поулгара.
— Истерията и делириумът са някои от симптомите, причинени от талот — продължи Сади. — Повишаващата се способност да разсъждава е почти сигурен признак, че ще се съвземе.
— Ти ли си, Белгарион? — попита Закат почти шепнешком, без да отваря очи.
— Да — отговори Гарион. — Как се чувстваш?
— Слаб съм и ми се вие свят… всеки мускул на тялото ми боли като възпален зъб. С изключение на всичко това може да се каже, че се чувствам прекрасно. — Императорът отвори очи с кисела усмивка. — Какво стана? Изглежда, напълно съм изгубил представа за изминалите събития.
Гарион хвърли бърз поглед към Поулгара, която му кимна.
— Ти беше отровен — каза кралят на Рива на болния.
Закат изглеждаше малко изненадан.
— Значи отровата не е била достатъчно силна.
— Всъщност беше една от най-силните на света, ваше Императорско величество — възрази меко Сади. — Досега действието й винаги е причинявало смърт. Без изключение.
— Значи умирам? — изрече Закат с особено задоволство. — Е, добре — въздъхна той. — Това ще разреши много проблеми.
— Много съжалявам, ваше величество — отвърна Силк с престорено съжаление — но мисля, че ще оцелеете. Понякога Белгарат променя естествения ход на нещата. Лош навик, който е придобил в младостта си, но предполагам, че всеки човек има нужда от своите пороци.
Закат се усмихна едва-едва.
— Вие сте забавен дребосък, принц Келдар.
— Ала ако наистина чак толкова желаете да умрете — добави възмутително Силк, — винаги можем да събудим Зит. Тя ще ви гризне съвсем леко и това ви гарантира вечен сън, уверявам ви.
— Коя е Зит?
— Домашната любимка на Сади — една мъничка зелена змия. Тя може да се сгуши до ухото ви и няма да престане да мърка, докато не се пренесете във вечността.
Закат въздъхна и очите му отново се затвориха безсилно.
— Мисля, че трябва да го оставим да поспи — тихо каза Поулгара.
— Все още не, лейди Поулгара. — отвърна императорът. — Винаги съм се стремял да спя колкото е възможно по-малко, избягвал съм сънищата и сега те ми се струват нещо съвсем неестествено.
— Наистина трябва да спите, ваше величество — обади се Андел. — Има различни начини човек да избяга от кошмарите, а сънят е най-доброто лекарство и най-добрият лечител.
Закат въздъхна и поклати глава.
— Боя се, че не ще можеш да прогониш моите кошмари, Андел — Императорът се навъси. — Сади, дали халюцинацията е един от симптомите на отровата, която съм погълнал?
— Възможно е — призна евнухът. — Какви ужаси видяхте?
— Не бяха ужаси — отговори Закат. — Стори ми се, че видях лицето на една млада жена. Очите й бяха вързани с парче плат. Особен покой ме обзема, когато видя това лице.
— В такъв случай онова, което сте видели, не е халюцинация — каза Андел.
— Кое тогава е това странно сляпо дете?
— Моята господарка — гордо изрече Андел. — Лицето, което се появи край вас в най-отчаяния и тежък час от живота ви, е на Кайрадис, пророчицата от Кел. От нейното решение зависи съдбата на света — и на всички останали светове,