— Толкова смазваща отговорност да е поставена върху толкова крехки рамене — отбеляза Закат.
— Това е нейната задача — отвърна просто Андел.
Болният, изглежда, отново се унесе в дрямка, а върху устните му грейна особена усмивка. След малко очите му отново се отвориха и изглеждаха по-бдителни.
— Излекуван ли съм, Сади? — обърна се той към евнуха с бръснатата глава. — Или твоята отлична нийсанска отрова успя да свърши работата си?
— О — отвърна замислено Сади, — все още не бих казал, че сте изцяло изцелен, ваше величество, ала мога да заявя, че в момента не ви грози непосредствена опасност.
— Добре — рече Закат твърдо и се опита да се надигне в леглото. Гарион протегна ръка да му помогне. — Все още ли не е арестуван негодникът, който направи опит да ме отрови?
Сади поклати глава.
— Доколкото зная, все още не.
— В такъв случай това ще е първата заповед, която ще издам. Започвам да усещам глад, а никак не ми се ще да премина отново през всичко това. Тази отрова често ли се среша в Ктхол Мургос?
Сади се намръщи.
— Законите на мургите забраняват употребата на отрови и упойващи вещества, ваше величество — отвърна той. — Те са, простете ми, изостанали хора. Предполагам обаче, че наемните убийци дагаши имат достъп до талот.
— Значи смяташ, че моят отровител е бил от дагашите?
Сади сви рамене.
— Повечето поръчкови убийства в Ктхол Мургос се извършват от дагаши. Те работят добре, освен това запазват пълна дискретност.
Закат замислено присви очи.
— Това означава, че в дъното на всичко стои Ургит. Услугите на дагашите струват скъпо, а Ургит има достъп до кралската съкровищница.
Силк направи гримаса и заяви:
— Не. Ургит не би направил това. Нож в гърба — това да, ала отрова — в никакъв случай.
— Откъде си толкова сигурен, Келдар?
— Познавам го — отвърна не особено убедително дребничкият драснианец. — Той наистина е слабохарактерен и малко плах, ала никога не би прибегнал до отрова. Това е недостоен начин за разчистване на сметки с политически противници.
— Принц Келдар! — възрази Сади.
— С изключение на кралство Нийса, разбира се — отстъпи Силк. — Човек наистина не бива да забравя странните ви обичаи. — Той подръпна дългия си нос. — Ще призная, че Ургит не би тъгувал прекалено дълбоко, ако някоя сутрин се събудите мъртъв — обърна се драснианецът към императора на Малореа. — Ала подобна постъпка е наистина немислима за него. Ако вашите генерали повярват, че човекът, посегнал на живота ви, е Ургит, а продължение на десет бъдещи поколения те биха се стремили да изтрият от лицето на земята всичко, свързано с мургите. Нали?
— Предполагам, че биха постъпили точно така, да — отвърна Закат.
— Кой би имал най-голяма изгода от евентуалната ви смърт — като се има предвид, че по-голямата част от армията ви няма де се завърне в Малореа в предвидимото бъдеще? Със сигурност това не е Ургит. По-вероятно така желае някой, който предпочита да има свобода на действие в Малореа. — Силк изправи рамене. — Защо не позволите на мен и на Лизел да разузнаем положението преди да се спрете твърдо на определено решение? Прекалено очебийните неща винаги ме карат да изпитвам съмнение.
— Всичко това е много добре, Келдар — прекъсна го Закат раздразнено. — Ала как мога да съм сигурен, че в следващата ми гозба няма да има от същата екзотична подправка?
— Край леглото ви стои най-добрата готвачка на света — изтъкна Силк и посочи с величествен жест Поулгара. — Мога абсолютно да гарантирам, че тя няма да ви отрови. Може да ви превърне в репичка, ако я обидите, ала никога не би ви отровила.
— Добре, Силк, достатъчно говори по този въпрос — каза Поулгара.
— Просто оказвам дължимата почит към дарбите ти, Поулгара.
Погледът на вълшебницата стана суров.
— Струва ми се, че дойде време да отпътувам някъде по-далеч от тази стая — обърна се Силк към Гарион.
— Мъдро решение — измърмори кралят на Рива.
Дребният мъж се обърна и бързо излезе.
— Наистина ли е толкова добър, колкото претендира, че е? — попита любопитно Закат.
Поулгара кимна утвърдително.
— Смятам, че двамата с Лизел могат да измъкнат всяка тайна, независимо къде е скрита. На Силк това не му харесва, ала наистина са съвършен екип. А сега, ваше величество, какво бихте искали за закуска?
Нещо твърде любопитно ставаше в ъгъла. По време на току-що протеклия разговор Гарион чу слабо сънливо мъркане от пръстената бутилка, в която стоеше Зит. Или малката змия изразяваше обхваналото я дълбоко задоволство, или една от особеностите на нейния вид беше да мърка по време на сън. Бременната пъстра котка на императора, привлечена от този звук, скочи от леглото и пристъпи с явно любопитство към малкия дом на Зит. Разсеяно, може би съвсем без да мисли за това, тя отговори на мъркането, носещо се от бутилката, като също замърка. Пухкавото животно помириса пръстения съд, после предпазливо го докосна с меката си лапа. Особеният дует, състоящ се от мъркащи звуци, продължи.