Такъв младеж бил Калат, син на високопоставен ангаракски генерал. Отраснал в Мелцена, той се върнал в Мал Зет, където станал най-младият член на Генералния щаб в цялата история на тази държава. Завръщайки се в Мелцена, той се оженил за дъщерята на мелценския император и провъзгласил себе си за император след смъртта на своя тъст през 3830 година. След това, използвайки мелценската армия като заплаха, Калат обявил себе си за наследствен върховен главнокомандващ на ангараките.
Процесите на интеграция между Мелцена и ангараките протичали бурно. Но след време прословутото търпение на мелцените се наложило над бруталността на ангараките. За разлика от другите народи, мелцените били управлявани от бюрократична система. В крайна сметка тяхната бюрокрация се оказала много по-ефективна от военното управление на ангараките. Дотогава и титлата върховен главнокомандващ била забравена и владетелят на двете нации започнал да се нарича просто император на Малореа.
За изтънчените мелцени култът към бог Торак си останал повърхностно занимание. Те приели неговите външни форми, защото така им било изгодно, но гролимите никога не успели да постигнат жалкото подчинение пред бога-дракон, каквото проявявали ангараките.
След това, през 4850 година, Торак изведнъж се отърсил от вековното си уединение и се появил пред портите на Мал Зет. Носел желязната маска, за да прикрива обезобразеното си лице. Богът унищожил императора и обявил себе си за крал и бог и незабавно след това започнал да събира огромна армия, като желаел да смаже кралствата на Запада и да постави целия свят под свое господство.
Последвалата мобилизация оставила на практика цяла Малореа без здрави работоспособни мъже. Ангараките и карандите били изпратени по суша на север и прекосили най-северните части на Гар ог Надрак; от своя страна, даласианците и мелцените се придвижили към пристанищата, където се строели кораби да ги превозят през Морето на Изтока, като крайната цел на пътуването им била южен Ктхол Мургос. Малореанците от север се присъединили към надраките, тулите и северните мурги със заповед да нахлуят в кралствата Драсния и Алгария. Втората група малореанци се присъединили към южните мурги и получили нареждане да предприемат поход в северозападна посока. Планът на Торак бил да смаже съпротивата на Запада в клещите между двете армии.
Ала южните сили попаднали в страховита буря, която се разразила в Западно море в началото на пролетта на 4875 година. Ледените води унищожили всичките войници на Торак в най-страшния ураган, вилнял някога в тези географски ширини. Най-сетне вятърът утихнал, но зимата се задържала до самото начало на лятото. Все още не е създадена достатъчно убедителна теория, обясняваща тази буря, ала е очевидно, че произходът й не може да бъде обяснен с естествените природни стихии. Ала каквато и да била причината за нея, южната армия загинала. Малцината оцелели войници, които с нечовешки усилия успели да се върнат на изток, разказвали ужасяващи неща, на които е трудно да повярва човек.
Северните военни сили на Торак също били сполетени от множество бедствия, ала в крайна сметка успели да обсадят град Воу Мимбре, където били разбити напълно от обединените армии на Запада. Торак бил покосен от мощта на Ктраг Яска (там наричали скъпоценния камък Кълбото на Алдур). Богът-дракон останал да лежи в кома, продължила няколко столетия, макар че тялото му било спасено и отнесено в тайно скривалище от неговия ученик Зедар.
През годините, последвали тези катастрофи, малореанското общество отново започнало да се разцепва и придобило своята структура от миналото. То се разделило на отделните области — Мелцен, Каранда, Даласия и земите на ангараките. Императорската институция била спасена след възкачването на трона на император Корзет.
Корзет бил едва на четиринадесет години, когато наследил трона от възрастния си баща. Подведени от младостта му, отделни области от империята започнали да обявяват независимост от короната. Корзет действал с изключителна решимост и потушил разцеплението. Остатъка от живота си прекарал на гърба на коня, предизвиквайки едни от най-страшните кръвопролития в историята, но след смъртта си оставил на своите наследници единна и силна Малореа. След това потомците на Корзет разполагали с пълна и неограничавана от нищо власт над империята, която управлявали от Мал Зет.
Това положение останало непроменено до възкачването на трона на император Закат. Известно време той създавал илюзията, че ще бъде просветен владетел, но скоро започнали да се появяват признаци на раздор.