— Мога — отговори той и преглътна мъчително.
— Няма още много. След като разбрахме, че сме сбъркали, тръгнахме по следата на похитителката. Знаем, че Зандрамас отива в Малореа — към мястото „което вече не съществува“. Там се намира Сардионът. Трябва да я спрем или поне да пристигнем там по същото време. Кайрадис вярва, че на това място ще протече една от онези срещи между Детето на Светлината и Детето на Мрака, които започват от самото начало на времето — ала тя ще бъде последната между тях. Кайрадис трябва да избере единия от двамата и с това ще бъде сложен край на разделението на двете съдби.
— Боя се, че тук скептицизмът ми отново взема връх, Белгарат — заяви Закат. — Нали не очакваш, че ще повярвам на измислиците за борбата между двете неясни фигури, дебнещи се по света, и на твърдението ти, че ще се срещнат на онова мистериозно място, за да се вкопчат една в друга?
— Какво те кара да мислиш, че са неясни? Духовете, които са сърцевината на двете различни съдби на вселената, принуждават хората да действат като техни инструменти по времето на тези срещи. Сега например Зандрамас ще е Детето на Мрака. По-рано беше Торак — преди Гарион да го убие.
— Ами кой е Детето на Светлината?
— Мислех, че това е очевидно.
Закат се взря невярващо в светлите очи на Гарион.
— Нима това си ти?
— Така казват — отвърна Гарион.
5.
Кал Закат, всяващият ужас император на необятна Малореа, погледна първо Белгарат, след това отново Гарион и накрая спря поглед върху Велвет.
— Защо ми се струва, че губя контрол върху нещата? — попита той. — Когато дойдохте тук, бяхте повече или по-малко мои затворници. Сега в по-голяма или по-малка степен аз съм ваш пленник.
— Просто ти разказахме някои неща, които не знаеше, това е всичко — каза му Белгарат.
— Или просто ми приказвате неща, които хитро сте си измислили.
— Че защо ни е притрябвало да го правим?
— Мога да посоча няколко причини. Заради спора ще приема като истина историята за отвличането на сина на Гарион. Но нима не виждате как тя прави мотивите ви напълно прозрачни? Имате нужда от помощта ми по време на вашето търсене. Всичките мистични глупости, плюс невероятната история за родителите на Ургит — това сте измислили, за да отвлечете вниманието ми от моя поход тук, в Ктхол Мургос, и за да ме измамите да се върна с вас в Малореа. Всичко, което сте казвали или правили, откакто дойдохте тук е насочено към тази цел.
— Наистина ли мислиш, че бихме постъпили по този начин? — попита го Гарион.
— Белгарион, ако аз имах син и някой го бе похитил, щях да сторя всичко възможно да го върна у дома. Съчувствам ти за положението, в което си изпаднал, но аз имам свои собствени грижи и трябва да се справя с тях тук, а не в Малореа. Съжалявам, но колкото повече мисля за това, толкова по-малко вярвам на думите ви. Не е възможно представата и оценката ми за света да бъдат толкова погрешни. Демони? Пророчества? Магии? Безсмъртен старец? Всичко това е много забавно, но не вярвам на нито една дума от него.
— Дори и на онова, което Кълбото ти показа за Ургит? — попита Гарион.
— Моля те, Белгарион, не се отнасяй към мен както към дете. — Закат сви устни в иронична усмивка. — Възможно ли е отровата вече да е пропълзяла и в разума ми? А не е ли възможно ти както безбройните шарлатани по селските панаири, да си използвал представление от мистериозни светлини, за да ме накараш да видя тъкмо онова, което си искал да видя?
— На какво вярваш, Кал Закат? — попита го Велвет.
— На онова, което мога да видя и докосна — почти на нищо друго.
— Такъв огромен скептицизъм — измърмори тя. — Значи не би приел нито едно необикновено нещо, излизащо извън рамките на всекидневния ни свят?
— Не, не мога да измисля подобно нещо. Съмнявам се във всичко.
— Дори и в особената дарба на пророците от Кел? Знаеш ли, те са документирани твърде убедително.
Императорът се намръщи.
— Да — призна той. — Това не може да се отрече.
— Как би могло да бъде документирано някое предсказание? — попита Гарион с любопитство.
— Гролимите са се опитвали да хвърлят съмнение и сянка върху пророците от Кел — отговори Закат. — Те почувствали, че най-лесният начин да го сторят, е да запишат предсказанията им и след това да изчакат какво ще се случи в бъдеще. Бюрократичната машина получила инструкции да прави подробни записи на всяка дума, изречена от тях. Досега нито едно от пророчествата на прорицателите не се е оказало невярно.
— Значи тогава вярваш, че пророците притежават способността да узнават неща за миналото, настоящето и бъдещето по начини, които ние, останалите, не бихме могли напълно да разберем?