— Отмъщението е глупаво нещо, Закат.
— Това е единственият смисъл на живота ми от тридесет години. — Императорът отново въздъхна, след това изправи рамене. — Наистина ли Зандрамас е похитила сина на Белгарион?
— Да, отвлече го и сега го носи към Мястото, което вече не съществува.
— И къде се намира то?
Лицето на пророчицата стана съвсем неподвижно.
— Не мога да разкрия това пред вас — отговори накрая тя. — Само ще допълня — Сардионът също е там.
— Може ли да ми кажеш какво представлява Сардионът?
— Той е едната половина от камъка, който беше разделен на две.
— И наистина ли е толкова важен?
— В цял Ангарак няма нищо по-ценно от него. Всички гролими го знаят. Урвон би дал цялото си богатство, за да го има. Зандрамас би се отказала от боготворящите я тълпи. Менга би дал душата си за него — всъщност вече го е сторил, призовавайки демоните на помощ. Дори Агачак, йерархът на Рак Урга, би напуснал своя върховен пост, ако можеше да го притежава.
— Как е възможно да не зная нищо за толкова ценен предмет?
— Очите ти са насочени към светските дела, Закат. Сардионът не е в този свят. Ала другата половина от разделения на две камък се намира на този свят.
— Другата половина ли?
— Да. Онази, която ангараките наричат Ктраг Яска, а хората от Запада — Кълбото на Алдур. Ктраг Сардиус и Ктраг Яска са разделени на две части в мига, когато са се родили двете противоположни съдби за човечеството и света.
Лицето на Закат пребледня.
— Значи тогава всичко е вярно — изрече той с дрезгав глас.
— Всичко, Кал Закат. Всичко е вярно.
— Дори това, че Белгарион е Детето на Светлината, а Зандрамас — Детето на Мрака?
— Да, наистина е така. — Императорът понечи да й зададе още един въпрос, ала пророчицата вдигна ръка. — Времето ми е кратко, Закат, и сега трябва да разкрия нещо много по-важно пред теб. Знай, че животът ти се приближава към кръстопът, който ще реши в коя посока ще се развие съдбата ти. Остави настрана жаждата си за власт и отмъщение, както детето захвърля настрана играчките си. Върни се в Мал Зет, за да се подготвиш за своята част в срещата, която предстои да се осъществи.
— Моята част ли? — попита сепнато той.
— Твоето име и твоята задача са изписани от звездите.
— И каква е моята задача?
— Ще ти я разкрия, когато станеш готов да разбереш онова, което трябва да сториш. Първо трябва да пречистиш сърцето си от скръбта и угризенията, които те преследват непрестанно.
Императорът въздъхна дълбоко, после каза:
— Не се страхувам, Кайрадис. Но онова, за което ме молиш, е невъзможно.
— В такъв случай ти със сигурност ще умреш след края на сезона. Обмисли добре онова, което ти казах, Закат, императоре на Малореа. Отново ще разговарям с тебе в бъдеще. — След това тя отново започна да сияе и изчезна.
Закат втренчи поглед в празното място, където бе стояла. Лицето му беше бледо, челюстите му — здраво стиснати.
— Е, Закат? — попита Белгарат. — Убеди ли се сега?
Императорът стана от стола и започна да крачи напред-назад.
— Това е абсолютен абсурд! — избухна накрая той.
— Зная — отвърна спокойно Белгарат. — Ала желанието да повярваш в абсурдното е признак на вярата. Може би тъкмо вярата е първата стъпка в подготовката, за която спомена Кайрадис.
— Не че не желая да повярвам, Белгарат — каза Закат със странно покорен тон. — Просто…
— Никой не е казвал, че ще бъде лесно — обърна се към него възрастният мъж. — Но ти и по-рано си правил неща, които не са били никак леки, нали?
Закат отново се отпусна на стола си и се замисли.
— Защо аз? — промълви скръбно той. — Защо тъкмо аз трябва да се забърквам във всичко това?
Гарион изведнъж се разсмя.
Закат му хвърли студен поглед.
— Извинявай — каза му Гарион, — но аз започнах да изричам това „Защо тъкмо аз?“, откакто станах на четиринадесет години. Досега никой не ми е дал удовлетворителен отговор, но след известно време човек свиква с наложената му несправедливост.
— Аз не се опитвам да избягам от отговорност, Белгарион. Просто не виждам с какво бих могъл да ви помогна. Вие преследвате Зандрамас, и ти искаш да върнеш сина си и да унищожиш Сардиона. Правилно ли съм разбрал?
— Положението е малко по-сложно, отколкото си го представяш. — рече Белгарат. — Унищожаването на Сардиона ще бъде свързано с могъщи катаклизми.
— Не разбирам напълно последните ти думи. Не можеш ли просто да помахаш с ръка и да го накараш да престане да съществува? В края на краищата ти си вълшебник — поне така казват.