— Кретиен ли?
— Да, така се казва. Той беше гордостта на моите конюшни тук, в Ктхол Мургос. Ти нямаш ли конюшни в Рива?
Гарион се засмя.
— Моето кралство е остров, Закат. Ние се интересуваме повече от кораби, отколкото от коне. — Той погледна гордия сив жребец, който стоеше с красиво изопнат врат и едното му копито от време на време удряше леко земята. Изведнъж кралят на Рива почувства прилив на благодарност и стисна топло десницата на малореанския император. — Това е великолепен подарък, Закат.
— Разбира се, че е. Аз съм великолепен човек — или може би не си забелязал? Язди го, Гарион. Почувствай как вятърът бие лицето ти и как тътенът на копитата изпълва кръвта ти.
— Добре — отвърна Гарион, опитвайки се да овладее нетърпението си. — Може би трябва да се опознаем по-добре.
— Разбира се — засмя се Закат.
Гарион се приближи до коня и Кретиен изцвили и притисна нос към рамото му.
— Иска да тича — рече Ерионд. — Аз ще пояздя с тебе, ако нямаш нищо против.
— Добре — съгласи се Гарион. — Тогава да тръгваме.
Той хвана юздите, сложи крак на стремето и се метна на седлото. Сивият жребец полетя като вихър още преди Гарион да се нагласи както трябва.
Това беше ново преживяване. Гарион бе яздил много часове — понякога дори дни и седмици наред. Винаги се бе грижил за своите коне, както постъпва добрият сендар, ала никога не се бе привързвал към тях. За него досега конят просто си оставаше средство за придвижване от едно място на друго и никога не бе приемал самото яздене като извор на удоволствие. Но Кретиен беше нещо съвсем различно. Мускулите му се движеха плавно и могъщо под Гарион, докато двамата се носеха през почернялата зимна трева към един заоблен хълм на около миля от колоната. Ерионд яздеше до Гарион на своя дорест жребец.
Когато стигнаха върха на хълма, Гарион беше останал без дъх, ала се смееше с истинско удоволствие. Дръпна юздите и Кретиен се закова на задните си крака и вдигна предните, нетърпелив отново да полети като вихър.
— Сега разбираш, нали? — попита Ерионд с широка усмивка.
— Да — призна Гарион. — Струва ми се, че разбирам. Чудя се как съм пропуснал това толкова години.
— Трябва да имаш нужния кон — каза Ерионд, след това го погледна косо. — Знаеш ли, вече никога няма да бъдеш същият.
— Това е много хубаво — отвърна Гарион. — Бездруго старият начин на езда взе да ми омръзва. — Той посочи поредицата ниски хълмове, очертани в небето на около левга пред тях. — Защо не се изкачим там и не погледнем какво има от другата страна?
— Защо не? — засмя се Ерионд.
И двамата се понесоха към хълмовете.
Персоналът от домакинството на императора беше добре организиран. Голяма част от него пое напред да приготви лагера за нощуване, разположен приблизително на половината път до крайбрежието. На следващата сутрин колоната тръгна рано, под все така синьото небе. Късно следобед се изкачиха на върха на висок хълм и пред погледа им се разкри необятният просторна Морето на Изтока, чиито тъмносини вълни се гонеха една друга под зимното слънце. Цяла върволица облаци с цвят, наподобяващ ръжда, скриваха далечния хоризонт. Две дузини кораби с вдигнати алени платна стояха закотвени в плиткия залив. Гарион погледна изненадано Закат.
— Още един симптом на отблъскващата показност. — Императорът сви рамене. — Заповядах тази флота да дойде от пристанището в Рак Ктан. Половината от тези кораби са тук, за да превозят моите паразити и угодници — както и останалите по-скромни хорица, които всъщност вършат цялата работа. Останалите са тук, за да ескортират наши величества с подходящата за целта помпозност. Трябва да обградиш себе си с великолепие, Гарион. В противен случай хората могат да си помислят, че кралят или императорът е честен човек.
— Този следобед проявяваш много странно чувство за хумор.
— Може би това е поредният все още запазил се симптом от онези, за които спомена Лизел. Тази нощ ще спим на борда на кораба и ще отплуваме утре на разсъмване.
Гарион кимна, докосна наведения врат на Кретиен със странно чувство на съжаление и подаде юздите на чакащия наблизо коняр.
Корабът, на който ги закараха с лодки, беше наистина разкошен. За разлика от претъпканите с вещи тесни каюти на другите плавателни съдове, на които се бе качвал Гарион, помещенията в този бяха почти толкова обширни, колкото в голяма хубава къща. Беше му необходимо известно време, докато осъзнае и си обясни тази разлика. Другите кораби бяха отделили прекалено малко пространство за каютите, защото по-голямата част от него бе предназначена за товарите. Ала единственият товар, който този кораб обичайно превозваше, беше императорът на Малореа.