— Онзи стар негодник там горе ме нарече подлец — каза капитанът на „Патна“. — Не мога да кажа дали ме позна — мисля, че да; във всеки случай нашите погледи се срещнаха. Очите му блестяха гневно — аз се усмихвах; „подлец“ беше най-безобидният епитет, който бе достигнал до слуха ми през отворения прозорец.
— Така ли? — попитах, кой знае защо неуспял да си сдържа езика.
Той кимна, пак си захапа палеца и изпсува под нос; после, като вдигна глава, ме погледна с мрачна дързост и отсече:
— Ба! Тихи океан е голям, приятелю. Вие, проклети англичани, постъпвайте както си щете. Аз зная къде е мястото на такъв човек като мен: добре ме познават в Апия25, в Хонолулу, в…
Той се замисли и млъкна, а аз лесно можех да си представя какви хора го познават в онези места. Няма да скрия — самият аз познавах този тип хора. Има моменти, когато човек трябва да постъпва така, сякаш животът е еднакво приятен във всякаква компания. Изпитал съм това и нещо повече — сега нямам намерение да си спомням с гримаса за тази необходимост. Защото мнозина от онази лоша компания — може би заради липсата на морални… морални… как да нарека това?… морални устои или по други, не по-малко сериозни причини, бяха два пъти по-осведомени и двайсет пъти по-занимателни от обикновените, почтени крадци-търговци, които вие, господа, поставяте на вашата маса, макар да няма истинска необходимост да постъпвате така; вие се ръководите от навика, от страха, от добродушието и от стотици други скрити и дребни подбуди.
— Вие, англичаните, сте всичките негодници — продължаваше патриотът австралиец от Фленсборг или Щетин. Сега наистина не мога да си спомня кое прилично малко пристанище на бреговете на Балтика бе осквернило себе си, ставайки гнездо на тази рядка птица. — За какво викате? А? Кажете ми! Вие с нищо не сте по-добри от другите народи, а този стар негодник, дявол знае защо, ми се разкрещя така!
Цялото му огромно туловище се тресеше, а краката му приличаха на две греди; той се тресеше от глава до пети.
— Вие, англичаните, постъпвате винаги така! Вдигате шум за всяка дреболия само защото човек не се е родил в проклетата ви страна. Вземете моето свидетелство! Вземете го! Не ми трябва никакво свидетелство. Човек като мен няма нужда от вашето проклето свидетелство. Плюя на него!
И той плю.
— Американски поданик ще стана! — извика накрая побеснял и с пяна на уста, като тъпчеше с крака, сякаш се опитваше да освободи глезените си от някакви невидими и тайнствени клещи, които не му позволяваха да се помръдне от мястото си.
Той така се разгорещи, че темето на кръглата му глава просто почна да дими. Не че някакви тайнствени сили ми пречеха да си вървя — задържаше ме любопитството, най-понятното от всички чувства. Исках да зная как ще приеме новината онзи млад човек, който, пъхнал ръце в джобовете си и обърнал гръб към тротоара, гледаше над тревните алеи на еспланадата към жълтия портал на хотел „Малабар“ — гледаше с вида на човек, който се готви да направи разходка веднага щом приятелят му бъде готов за това. Ето какъв вид имаше той и това беше отвратително. Аз чаках, мислех, че ще бъде зашеметен, потресен, унищожен, че ще се извива като проводен с топлийка бръмбар… И същевременно почти се страхувах да видя това… не зная разбирате ли какво искам да кажа. Няма нищо по-ужасно от това да гледаш един човек, уличен не в престъпление, а в слабост по-голяма от престъпление; и най-обикновената сила на духа ви предпазва от углавно престъпление; но срещу непозната слабост, може би едва подозирана, както в непознати кътчета на земята вие на всяка крачка подозирате присъствието на смъртоносна змия зад някой храст, такава скрита слабост, за която следиш или не следиш, молиш се да се избавиш от нея или мъжествено я презираш, потискаш я или я пренебрегваш през по-голямата част от живота си — никой от нас няма защита. Хващат ни в клопката и ние извършваме постъпки, за които ни хулят, постъпки, за които ни бесят; ала духът може да ги надживее — да преживее присъдите и, бога ми, да преживее и примката! А има и постъпки — някой път те изглеждат съвсем незначителни, — които погубват напълно и окончателно някого от нас.