Не е чудно, че за Брайърли делото на Джим бе досадно и когато аз едва ли не със страх размишлявах за безграничното му презрение към младия човек, той вероятно мълчаливо е разследвал собственото си дело. Изглежда, присъдата е била строга, без смекчаващи вината обстоятелства, а тайната на показанията той отнесе със себе си, хвърляйки се в морето. Ако разбирам нещо от хора, това дело беше от голяма важност — една от онези дреболии, които пробуждат мисълта; мисълта нахлува в живота и човек, непривикнал да я понася, смята живота си за невъзможен. Известно ми е, че тук работата не е била до пари, нито до пиянство или жена. Той скочи в морето една седмица след завършването на следствието и по-малко от три дни след като бе отплавал от пристанището. Сякаш там, точно на онова място, бе видял внезапно сред вълните вратата на друг свят, разтворила се широко, за да го приеме. Обаче това не е било внезапен импулс. Неговият белокос помощник — първокласен моряк и чудесен старец за онези, които не го познаваха добре, но в отношенията си с командира най-грубият помощник-капитан, който съм виждал някога — със сълзи на очи разказваше тази история. По думите на помощника, когато той на сутринта излязъл на палубата, Брайърли се намирал в щурманската кабина и пишел нещо.
— Беше четири без десет — така разказваше помощникът — и вахтата, разбира се, още не беше свършила. На мостика заговорих с втория помощник, капитанът чу гласа ми и ме повика. Право да ви кажа, капитан Марлоу, никак не ми се искаше да отида — трябва да си призная със срам, че не можех да търпя капитан Брайърли. Никога не можем напълно да опознаем човека. Бяха го назначили, пренебрегвайки много други, без да говоря за себе си, а при това той дяволски умееше да те унизи; дори с начина, по който ще ти каже „добро утро“. Никога не съм говорил с него, сър, освен по служба и само с голямо усилие на волята оставах вежлив.
(Той си направи комплимент. Често се питах как може Брайърли да търпи такива обноски.)
— Имам жена и деца — продължи той. — Десет години служих на Компанията и нали съм си глупав, все чаках да ме направят капитан. И ето, той ми казва с високомерния си тон: „Заповядайте при мен, мистър Джоунс.“ Влязох.
„Да отбележим местонахождението на кораба“ — каза и се наведе над картата с пергел в ръката. По установения ред помощникът трябва да направи това след завършване на вахтата си. Обаче аз нищо не казах и гледах как той отбелязва с малко кръстче местонахождението на кораба и записва датата и часа. И сега го виждам как изписва акуратно цифрите: седемнайсет, осем, четири, преди обед. А годината беше написана с червено мастило върху картата. Повече от година капитан Брайърли никога не ползуваше една и съща карта. Тази карта сега е у мен. Като свърши да пише, той стана, погледна знака, който бе направил, усмихна се, после вдигна очи и каза:
„Още трийсет и две мили дръжте този курс и всичко ще бъде в ред, а после можете да завиете с двайсет градуса на юг.“
В този рейс ние минавахме северно от Хектор28 Банк. Аз казах: „Да, сър!“ — и се учудих защо се тревожи толкова: нали можех да го извикам и преди да изменим курса. В този момент се раздадоха осем удара на камбана; излязохме на мостика и вторият помощник, преди да се освободи, доложи както обикновено: „Седемдесет и един по лага.“
Капитан Брайърли погледна компаса, после се огледа наоколо. Небето беше тъмно и чисто, а звездите блестяха ярко като през мразовита нощ в големите ширини. Изведнъж той каза с лека въздишка:
„Ще отида на кърмата и сам ще поставя за вас лага на нулата, за да не стане грешка. Още трийсет и две мили дръжте този курс и после ще бъдете в безопасност. Да видим — да, неточността на лага е около шест процента плюс. Значи, още трийсет мили с този курс, а после завийте веднага с двайсет градуса надясно. Няма смисъл да се изминават две мили повече. Не е ли така?“
Никога не го бях чувал да говори толкова много наведнъж — и то, както ми се стори, без нужда. Нищо не отговорих. Той заслиза по трапа, а кучето, което денонощно следваше всяка негова стъпка, тръгна също надолу. Слушах как чукаха токовете му по задната палуба; после той се спря и заговори на кучето: