Отначало тази тълпа от бъбриви моряци се стори на Джим по-безплътна от сянка. Но накрая той започна да намира очарование в тях, в това, че те преуспяваха, като се сблъскваха с толкова малко опасности и труд. И презрението лека-полека се заменяше с друго чувство. Отказал се внезапно от мисълта да се върне в родината, той постъпи като старши помощник-капитан на „Патна“.
„Патна“ беше местен параход, много стар, тъничък като хрътка и прояден от ръждата повече от която и да било негодна за употреба водна цистерна. Собственикът й беше китаец, фрахтовачът8 — арабин, а капитанът — немец, ренегат от Нов Южен Уелс9, който пред хората непрестанно проклинаше своята родина, но — очевидно подражавайки на прусашката политика на Бисмарк — тормозеше всички, от които не се боеше, и се разхождаше със свиреп вид, а освен това имаше червени мустаци и зачервен нос. След като „Патна“ бе боядисана отвън и белосана отвътре, на борда й качиха около осемстотин поклонници. Тя си димеше до дървения кей.
По трите стълби в три потока те се качиха на борда, подтиквани от вярата и надеждата за рая, качиха се, тропайки и шляпайки с босите си крака, без да си разменят нито дума, без да поглеждат назад; като се отделиха от притесняващите ги парапети, те се разляха по цялата палуба, насочиха се към носа и кърмата, препълниха зеещите люкове, запълниха всички кътчета на кораба като вода, която пълни цистерна, която прониква във вдлъбнатини и пукнатини и безшумно се издига към отвора на съда. Осемстотин мъже и жени — всеки със своите надежди, вяра, привързаност, спомени, — дошли тук от север и юг, от далечните кътчета на Изтока. Те бяха вървели по пътечки из джунглите, слизали по течението на реките, плавали, с прау10 по плитчините, пътували с малки кану от остров на остров, търпели тежки лишения, видели непознати места, изпитали непознат дотогава страх, водени от едно-единствено желание. Те бяха дошли от самотни къщурки сред горския пущинак, от многолюдни кампонги11, от крайморски села. Призовани от общата идея, те бяха напуснали своите гори, своите поляни, своите закрилници вождове, своите богатства, своята нищета, местата, свързани с тяхната младост, и гробовете на своите бащи. Бяха дошли, покрити с прах и пот, измърсени, в дрипи — силни мъже начело на своите семейства; слаби старци, които се блъскаха напред, без да се надяват, че ще се завърнат; юноши с безстрашни очи, които с любопитство се озъртаха наоколо; свенливи момичета със сплъстени дълги коси; плахи жени, загърнати с покривала и притискащи към гърдите си бебета, повити в краищата на мръсните им забрадки — спящи бебета, несъзнателни поклонници на една сурова вяра.
— Погледнете тези животни — каза капитанът немец на новия си помощник.
Един арабин — вождът на тези благочестиви странници — дойде последен. Той се качи бавно — хубав и внушителен с белите си одежди и големия тюрбан. Зад него вървяха един след друг неговите слуги, натоварени с багажа му. „Патна“ се отдели от пристана.
Тя се насочи между две малки островчета и косо пресече мястото, където стояха закотвените платноходи, описа полукръг в сянката на един хълм и приближи редицата покрити с пяна рифове. Арабинът, застанал прав на кърмата, четеше на глас молитвата за пътуващите по море. Той призоваваше милостта на всевишния за това пътешествие, молеше да бъдат благословени трудът на хората и тайните стремления на техните сърца; привечер параходът запори спокойните води на пролива, а далече зад кърмата му един фар с винтови пилоти, построен от недоверчивите върху предателската плитчина, смигаше на „Патна“ с огненото си око, като че се надсмиваше над благочестивите поклонници.
„Патна“ излезе от пролива, пресече залива и продължи пътя си сред теснината „Един градус“. Тя вървеше към Червено море под ясно небе, под небе, палещо и безоблачно, обгърнато от слънчево сияние, което убива всяка мисъл, потиска сърцето, изсушава всяка енергия и сила. А под зловещия блясък на това небе морето, синьо и дълбоко, оставаше неподвижно, дори една-единствена гънка не бърчеше неговата повърхност — море гъсто, застинало, мъртво. „Патна“ с леко съскане мина по тази лъчезарна и гладка равнина, разстла по небето черна лента дим, остави зад себе си върху водата бяла лента пяна, която веднага изчезна като призрачна следа, начертана върху безжизненото море от призрачен кораб.