Всяка сутрин слънцето, сякаш следвайки неотстъпно в пътя си по небесния свод придвижването на поклонниците, се появяваше мълчаливо, като плисваше светлина винаги на едно и също разстояние зад кърмата на кораба, достигаше го по пладне, изливаше сгъстения огън на своите лъчи върху благочестивите стремежи на пътниците, сетне изпреварваше кораба и почваше да се спуска към запад, след което тайнствено потъваше в морето — всяка вечер на едно и също разстояние от носа на „Патна“. Петимата бели на борда живееха в средната част на кораба, изолирани от човешкия товар. Тентата като бял покрив се разстилаше над палубата от носа до кърмата и само слабото бръмчене — тих шепот на тъжни гласове — издаваше присъствието на тълпата хора сред ослепителната гладкост на океана. Така минаваха дните — тихи, горещи, тежки — и изчезваха един след друг във вечността, сякаш пропадаха в бездна, постоянно зееща в килватера12 на кораба; а „Патна“, самичка под облачето дим, упорито вървеше напред, черна и димяща сред лъчезарната необятност, и сякаш бе обгърната от пламък, който безжалостно я ближеше от небето.
Нощите се спускаха над нея като благодат.
Глава трета
Чудна тишина цареше в света и звездите сякаш изпращаха на земята заедно с ясните си лъчи уверение за вечна безопасност. Рогът на новата луна, който блестеше ниско на запад, приличаше на тънка стружка, откъснала се от кюлче злато, а Арабско море, гладко и като че ли студено, подобно на ледена повърхност, се простираше до тъмния хоризонт. Винтът се въртеше безспир, сякаш ударите му бяха част от движението на някаква безкрайна вселена; а от двете страни на „Патна“ две дълбоки гънки вода, постоянни и мрачни, се бяха проточили по блестящата гладка повърхност; между тези прави, раздалечаващи се гребени имаше няколко къдрици пяна, която кипеше с тихо съскане, няколко вълнички, бръчки и къдри, които, останали зад кърмата, още миг раздвижваха повърхността на морето, след това с мек плясък се укротяваха сред тишината на водата и небето, а черното петно — движещият се кораб — както преди си оставаше в самия център на тишината.
Джим, който стоеше на мостика, бе проникнат от голяма увереност в безкрайната сигурност и спокойствие, отпечатани на безмълвния лик на природата, както любовта се отпечатва на кроткото и нежно лице на майката. Под тентата, поверили се на мъдростта на белите хора и на тяхното мъжество, осланяйки се на могъществото на тяхното неверие и на желязната черупка на огнения им кораб, поклонниците на строгата вяра спяха върху рогозки, одеяла, на голите дъски, на всички палуби, във всички тъмни кътчета. Спяха, загърнати в цветни платове, омотани в мръсни дрипи, а главите им лежаха върху малките вързопи, лицата им бяха закрити от подгънатите им ръце: спяха мъжете, жените, децата; старите — редом с младите, немощните — заедно със силните, всички равни пред съня, брата на смъртта.
Струя въздух, идваща откъм носа от бързото движение на кораба, минаваше през дългото тъмно пространство между високите фалшборди13, носеше се над редиците проснати тела; мъждиво светеха кръглите лампи, окачени под надлъжните греди на тентата, и в мътните кръгове светлина, хвърлена надолу и леко трепереща от непрестанната вибрация на кораба, се виждаха вдигнати нагоре брадички, затворени клепачи, тъмна ръка със сребърни пръстени, слаб крак под окъсана завивка, глава, отметната назад, босо стъпало, шия, разголена и изпъната, сякаш подложила се на някой нож. Заможните хора бяха направили за семействата си кътчета, оградени с тежки сандъци и прашни рогозки; бедните лежаха един до друг, а всичкото си имущество, завързано в дрипа, бяха пъхнали под главите си; самотните старци спяха върху своите килимчета за молитва със свити колене и вдигнати нагоре лакти, закрили с ръце ушите си; някакъв баща, сгушил глава в рамене и забил чело в коленете си, упорито дремеше до едно рошаво момче, което спеше по гръб, властно изпънало ръка; една жена, завита с бял чаршаф от глава до пети като покойница, държеше във всяка от ръцете си по едно голо детенце; имуществото на арабина, натрупано на кърмата, се издигаше като тежка могила с начупени очертания, а лампата, която висеше отгоре, смътно осветяваше грамадата натрупани вещи: тумбести медни гърнета, пръчка от шезлонг за опора на краката, остриета на копия, права ножница на стар меч, опряна в грамада възглавници, чучур на ламаринен кафеник. Патентованият лаг на хакборда14 периодично издаваше отделни звънтящи удари, отбелязвайки всяка миля, измината от поклонниците. От време на време от телата на спящите се откъсваше слаба и сдържана въздишка — издихание на неспокойния сън; от недрата на кораба внезапно се изтръгваше кратък металически звук, чуваше се как грубо стърже лопата, шумно се хлопаше капакът на пещта, сякаш хората, които се занимаваха с тайнствените неща там долу, бяха изпълнени с бесен гняв; стройният висок корпус на парахода равномерно се движеше напред, неподвижно бяха застинали голите мачти, а косът упорито режеше великия покой на водите, които спяха под недостъпния лазур на небето.
13
Фалшборд — лека обшивка, продължение на бордната обшивка на палубата. Служи като ограда и защита на палубата от вълни. Б.пр.