Така си представям Венеция в разцвета й, когато е била ненадминат център на любимото ти изкуство и търговията — град на бъдещето в страна от бъдещия век, както обичат да казват хората тук.
Засега заплатата ми е твърде скромна, само колкото да преживея. Скоро обаче ще израсна в кариерата, уверявам те, и дори ще спестя нещо. Веднага щом стане възможно, ще изпратя пари на мама, понеже знам как ти… да кажем, че знам как е (моля те, не й показвай тези редове).
Един ден ще се върна и заедно с теб и Артър ще отидем във Венеция.
Сигурно ще си помислиш, че още си фантазирам, както правехме като деца, но казвам ти, Едит, тук имам чувството, че мога да мечтая за всичко и всичко изглежда постижимо. Този град кипи от енергия, която трудно мога да опиша — не говорят ли същото и за Ню Йорк? Никой никога не ни е помагал в живота, но сега съм решен да кова собственото си щастие.
Върша съвестно задълженията си и с радост нося справедливост в една страна, в която досега тя е била почти непозната, и нещо повече, която чувствам като свой дом. Може би защото тук никой не си е у дома.
Не съм сигурен, че ще ме разбереш.
Опитвах се да ти опиша града.
Тук най-много и най-богати са американците и англичаните. Издигнали са огромни сгради покрай „Бънд“ — крайбрежния булевард — и така градът прилича на Париж и Ню Йорк. Получили са тази концесия, носеща името „Международно селище“, през миналия век и са я облагородили. (Иска ми се да можеше да ме спреш, ако тези неща са ти познати и те отегчават, но тъй като ни делят хиляди километри, ще се постарая да ти опиша всичко най-подробно.) На практика това парче земя е част от територията на Америка и Великобритания и се управлява от крупни фирми и техните ръководства. Джефри е секретар на Градския съвет, важен пост, който е повод за доста злобни забележки сред колегите ми (тук полицията е на най-ниското социално стъпало, на самото дъно). Когато пристигнах, писах на Джефри, но той ми отговори, че бил много зает, затова може би ще се видим едва довечера.
Фийлд се запита дали тази среща не можеше да се състои по-рано, но подозираше, че вината е на баща му, не на Джефри.
До Международното селище се намира Френската концесия, управлявана от французи, затова те оставям сама да си правиш изводите. Тук има много руснаци — привърженици на царя, прогонени от болшевиките. Някои държат магазини и работилници, но повечето са в пълна безизходица. Това са бивши офицери и семействата им, интелигенти и аристократи — хиляди емигранти. Много хора тук използват положението им, за да извлекат изгода от тях, особено от жените. Досещаш се какво имам предвид. Тук всичко може да се купи, а предлагането е огромно.
Фийлд вдигна поглед, подръпна яката си и се опита да не мисли за Наташа Медведева.
Чужденците в Международното селище и Френската концесия имат право да живеят по законите на собствените си страни — уникален случай в историята. Китайците обаче и чужденците, които не влизат в горната категория (например руснаците), попадат под ударите на китайското законодателство и „смесените съдилища“ в Селището. Така положението им е доста несигурно. Понякога китайците, извършили някакво нарушение, просто биват откарвани в китайския град, където главатарите на местните банди се разправят зверски с тях. Това важи в най-голяма степен за „политическите“ престъпления. Огромни неприятности очакват всекиго, който бъде заловен да разпространява болшевишки идеи.
Китайският град е разположен извън Международното селище и Френската концесия. Оттам започва същинският Китай, където всички живеят по китайските закони (не че ги има много). След падането на императорската династия Китай се управлява от враждуващи помежду си главатари и Шанхай не прави изключение. Чужденците обикновено нямат проблеми, но много от местните едва оцеляват.
Фийлд отново си представи лекото тупване на главата в праха и смълчаната тълпа.
Както вече казах, още щом пристигнах, попаднах в Специалния отдел. Иска ми се да беше заради някакви лични качества, които са били забелязани от шефовете ми, но истинската причина са фактът, че майка ми е католичка, и ръгбито. Този спорт е много популярен тук. Играчите са предимно американци, британци и руснаци (и местни, разбира се), но двата основни отбора са шотландски и ирландски и всички — независимо от националността им — трябва да играят в един от тях, колкото и да не им харесва. Комисарят е от Ню Йорк, но е твърде пристрастен към чашката и рядко излиза от кабинета си на шестия етаж. На практика властта е в ръцете на моя шеф Патрик Грейнджър, който е началник на Специалния отдел, и Маклауд, оглавяващ Криминалния отдел.