Джефри се изправи и постави ръка върху рамото на Каролайн, за да й покаже, че нищо не може да се направи, но тя не искаше да се отдели от мъжа си. Притискаше главата му до гърдите си, хлипаше и с треперещи устни шепнеше името му. После се разтърси цялата и издаде най-сърцераздирателния стон, който Фийлд бе чувал.
Тя продължи да хлипа тихичко и да шепне името на Грейнджър. Накрая Фийлд не издържа да я слуша повече. Опита се да се отдалечи и в този момент земята сякаш се вдигна и го удари в лицето.
Свести се на дивана в антрето. Джефри се бе навел над него със загрижено лице.
— Колко? — попита младият мъж.
Вуйчо му го изгледа неразбиращо.
— Колко дълго бях в безсъзнание?
— Припадна може би преди две-три минути… не знам.
Фийлд се опита да седне.
— Чакай… не се движи.
— Не. — Той отблъсна ръката му и седна. — Къде е телефонът?
— Трябва да лежиш.
— Налага се да телефонирам.
Фийлд се изправи, зави му се свят. Събра сили и прекоси антрето. Ръката и рамото му се разкъсваха от болка. Пенелъпи седеше на пода до вратата. Каролайн още прегръщаше съпруга си на улицата, а Чарлс Люис се опитваше да я накара да се изправи.
Младият мъж намери телефона и се опита да си спомни номера на полицейското управление.
След няколко позвънявания телефонистът най-после вдигна слушалката.
— Обажда се Фийлд. Дайте ми телефонния номер на детектив Капризи от Криминалния отдел.
Мъжът се подвоуми.
— Съжалявам, но не ни е разрешено…
— Аз съм Ричард Фийлд от Специалния отдел. Намирам се в дома на Патрик Грейнджър, началника на Специалния отдел. Той току-що бе убит. Трябва ми номерът на детектив Капризи от Криминалния.
— Съжалявам, господине, но нямам право…
— Действайте, за бога!
— Съжалявам, господине…
— Слушайте, чуйте ме добре. — Той се опита да се успокои. — Пак ще повторя. Аз съм Ричард Фийлд от Специалния отдел. Намирам се в къщата на Патрик Грейнджър, който беше застрелян преди няколко минути. Спешно ми трябва номерът на детектив Капризи.
Телефонистът отново се подвоуми.
— Бихте ли ми казали малкото име на детектив Капризи, господине?
Фийлд се замисли.
— Не си го спомням. Хайде, намерете ми номера. — Изчака няколко секунди. — По-бързо!
— Съжалявам, господине, но го търся в момента.
Фийлд се обърна; старият прислужник на Грейнджър дотича от кухнята.
— Добре, господине, ето го.
Телефонистът продиктува адреса и телефонния номер на Капризи.
Фийлд затвори и набра. Телефонът на Капризи даваше заето. Той опита още веднъж, но сигналът беше същият.
— Хайде, Капризи — измърмори, но при третия опит отново даваше заето.
Прислужникът гледаше ужасено сцената навън. Обърна се и едва тогава забеляза Фийлд.
— Колата — каза младежът. — Ключове.
Прислужникът объркано го изгледа.
Фийлд имитира пъхане на ключ в стартера и запалване на двигател. Накрая китаецът разбра и взе ключовете от полицата за шапки.
Когато му ги подаваше, Джефри се появи от хола.
— За бога, човече, ранен си!
Фийлд грубо го изблъска и излезе.
— Чакай, за бога… — извика след него Люис.
Младият мъж се качи в колата и запали. Свали ръчната спирачка и потегли с пълна газ.
Караше твърде бързо и на ъгъла с Пекинското шосе едва не се сблъска с друг тъмен автомобил.
По предното стъкло паднаха първите дъждовни капки, Фийлд се стараеше да пази ранената си ръка, докато караше. Мина по улица „Ю Ячин“, после зави по „Бъблинг уел“.
Пред сградата, в която живееше Капризи, се тълпяха хора. Фийлд изтича по металното стълбище на първия етаж. Спря на входа на апартамента.
— Не — прошепна.
Коленичи въпреки изгарящата болка в рамото. Докосна врата на Капризи, но не напипа пулс. Стъклото на вратата бе разбито, американецът лежеше по гръб с револвер в ръка. Беше по бели шорти и потник и също като Грейнджър бе прострелян няколко пъти в гърдите.
— Не — повтори Фийлд.
Притисна с пръст врата на Капризи и се опита да намери някакъв признак на живот. Стисна китката на американеца. Допря ухо до гърдите му. Докосна страните на Капризи, загледа се в очите му и го побутна: