Вратата на Грейнджъровия кабинет бе открехната, Фийлд я отвори, влезе, обиколи бюрото и седна на коженото кресло. Запали настолната лампа и снимката на Каролайн в ъгъла привлече вниманието му. Той я захлупи на бюрото.
Стори му се, че чува шум от общото помещение, и се сепна. Изгаси лампата и се ослуша. След няколко минути се увери, че няма никого.
Бюрото изглеждаше опразнено. В средното и дясното чекмедже нямаше нищо. Лявото беше пълно с бланки за текущи разходи, грижливо попълнени от Ян и подписани от Грейнджър. Под тях имаше няколко извлечения от сметки в хонконгско-шанхайската банка.
Фийлд ги прегледа. За негова изненада отделът харчеше средствата си твърде пестеливо, само в началото на всеки месец имаше големи тегления. Бяха извършени само две странични плащания: едно за заплатата на Грейнджър, възлизаща на две хиляди долара месечно, и едно за превод от двеста долара на банкова сметка в Лондон.
Извади последния лист — писмо от секретаря на Градския съвет, Джефри Доналдсън, с дата от същия ден. С него Патрик Грейнджър официално се уведомяваше, че „кандидатурата му за полицейски комисар ще бъде сериозно обсъдена възможно най-скоро“. Стилът беше сдържан, а подписът гласеше: „твой Джефри“. Двете шкафчета под бюрото също бяха празни.
Фийлд стана, изгаси лампата и излезе. Отиде на долния стаж, спря пред вратата и се заслуша.
Влезе тихо и бързо отиде при бюрото на Капризи. Запали лампата. В кутията за приходяща поща на американеца имаше един документ — доклад от Марецки, озаглавен „Убийството на Орлова“.
Фийлд го прегледа. На третата страница под подписа на Марецки Капризи бе написал: „Да се разпита Сергей защо Лена Орлова е била толкова щастлива през последните седмици?“
Също както в кабинета на Грейнджър лявото чекмедже беше пълно с формуляри за текущи разходи, дясното бе празно. Личеше, че ключалката е разбивана. Фийлд чу тракането на асансьора и изчака да види на кой етаж ще спре. Изгаси лампата.
Асансьорът спря на неговия етаж и някой дръпна решетката.
Маклауд влезе бързо. Фийлд очакваше да го види, но шотландецът влезе направо в кабинета си и затръшна вратата.
Младият мъж чу отключване, отваряне и пак затваряне на някакво чекмедже. След няколко секунди Маклауд излезе с папка в ръка.
Фийлд включи лампата на Капризи.
— Мамка му! — Маклауд бързо се окопити от изненадата. — Стресна ме. Не ме ли видя, когато влязох?
Фийлд се загледа в папката. Беше със същия цвят като онази с доклада за отпечатъците и имаше същото петно от мастило в единия край.
— Бях се замислил.
— Как е рамото ти?
— Боли.
— Лоша работа.
Фийлд се втренчи в Маклауд.
— Във всяка война има жертви, нали?
— Не е задължително.
— Не останахме много.
Шотландецът избягваше да го гледа в очите.
— Трябва много да внимаваш.
— Такова намерение имам.
Маклауд премести тежестта си от единия на другия крак. Фийлд се замисли колко лесно бе заподозрял Капризи, когато разбра, че обаждането до Лу е било проведено от неговия телефон.
— Какво има в тази папка? — попита той.
— Нищо съществено.
— Нищо свързано със случая?
— Не.
— Капризи беше оставил някои записки.
— Записки за какво?
— За нещо като пенсионен фонд — излъга Фийлд. — Мръсни тайни.
— Ами, тогава ги пази.
— Да, така смятам.
— Не се знае кога могат да ти потрябват.
— Точно така.
Маклауд пъхна папката под мишница.
— Е, довиждане до утре.
Фийлд изгаси лампата и се изправи.
— В известен смисъл тази нощ беше успешна за вас.
Маклауд не отговори, започна да подръпва верижката си.
— Сега със сигурност вие ще станете комисар. Ще имате възможност да прочистите града.
— Капризи беше добър човек, Фийлд.
— Да. Най-добрият.
— Храбър, но глупав.
— Не искаше ли да участва в конспирацията?
Верижката на Маклауд се скъса. Кръстчето издрънча на пода. Той се наведе да го вдигне.
— Заради уважението ми към вуйчо ти, Фийлд, ще ти дам възможност да си тръгнеш. Утре до обяд да си напуснал града.