Маклауд излезе спокойно и се качи в асансьора.
Младият мъж отново седна и изчака, докато слезе.
49.
В кухнята на Катя проблесна свещ. Вратата се отвори. Луната светеше ярко и в градината имаше само единични сенки. Наблизо залая куче и скоро му отговориха и други.
Фийлд отново потропа.
— Иван, Катя, аз съм. Моля ви, трябва да говоря с нея.
Иван отвори. Беше изгасил свещта и лицето му изглеждаше призрачно на лунната светлина.
— Трябва да я открия.
— Не е тук.
— Къде е?
Иван не отговори.
— Дадоха ми ултиматум. Трябва да я намеря бързо.
— Отиде си.
— В апартамента ли?
— Не.
— Къде тогава? Катя тук ли е? — Фийлд чу шумолене и видя силуета на жената отзад. — Катя, за бога, помогнете ми!
— Не е тук — каза тя. — Не знаем къде е.
Фийлд рязко блъсна вратата. Иван залитна назад. Катя стоеше до печката под една полица с тенджери. По лицата им се четеше страх.
— Знам, че е тук — настоя младият мъж, но по израженията им веднага разбра, че не е прав. — Къде е?
— Не знаем — отвърна отчаяно Катя.
— Къде е детето? Моля ви, нямаме време.
Жената притисна ръце до гърдите си с жест на човек, който живее в постоянен страх.
— До утре на обяд трябва да напусна града. Това е нейният шанс… кажете й. Последна възможност. За нея и за детето. Иначе и двамата ще умрат тук, знаете го. Кажете й, че на разсъмване ще я чакам на гробището. Ако не иска да дойде с мен, ще го приема.
Фийлд отстъпи. Те бавно затвориха вратата, без да му отговорят. Той остана няколко минути в мрака с надеждата, че тя ще се появи.
Лампите над предната веранда на къщата на „Крейн“ не светеха, но Фийлд не знаеше къде другаде да отиде. Позвъни.
Мислеше да си тръгва, когато чу познато тътрене и Джефри отвори. Изглеждаше уморен.
— Досетих се, че си ти.
— Извинявай. Много е късно и…
— Влез. — Джефри му кимна и постави бащински ръка на рамото му. — Надявахме се да дойдеш. Пенелъпи е будна. Наложи се да дадем успокоителни на Каролайн, обаче не пожела да пренощува у нас. Влез. — Вуйчо му погледна раната на ръката му. — За бога, човече, отиде ли на лекар?
— Мисля, че не е сериозно.
— Разбира се, че не е.
Вуйчо му го хвана за ръката и го въведе в къщата. Настани го на дивана срещу Пенелъпи. Тя вдигна зачервените си очи към него; държеше чаша уиски.
— Не е отишъл в болницата — тихо каза Джефри. — Кажи на Чан да донесе антисептик, чиста вода и превръзки.
Пенелъпи стана. Избягваше погледа на Фийлд и се движеше като сомнамбул. Съпругът й я последва, сякаш се съмняваше, че е в състояние да изпълни дори такава лесна задача. Върна се сам с купичка вода и бинт.
Фийлд се опита да стои неподвижно, докато Джефри почистваше раната му.
— Добре, че дойде — каза вуйчо му. — Имаш само драскотина, но на тази жега можеше бързо да се инфектира.
Когато свърши с промиването, той внимателно бинтова ръката и закрепи превръзката с безопасна игла. Младежът се загледа в съсредоточеното му лице.
— Правил си това през войната — отбеляза тихо.
— Много пъти. — Джефри се изправи. — Ще се оправиш. — Явно не го беше разбрал. — Виждал съм много по-тежки рани.
Фийлд кимна:
— Маклауд стои зад всичко.
Джефри се намръщи:
— Трябва да пийнеш нещо.
Фийлд не отговори. Вуйчо му отиде с накуцване при шкафа и взе две чаши.
— Много полицаи работят за Лу и Маклауд е главният.
— Маклауд ли?
— Да.
— Това е невъзможно. Той е чист като сълза.
— Даде ми ултиматум да напусна Шанхай до утре по обяд.
— Съжалявам, не разбирам.
— Маклауд работи за Лу. С Капризи бяхме на път да разкрием връзката между убийството на Орлова и контрабандния канал за наркотици, който минава през фабриките на „Фрейзърс“.
— „Фрейзърс“ ли?
— Подозирахме, че Чарлс Люис организира контрабандата на големи количества опиум. Крият наркотика в шевните машини и другите електроуреди и ги внасят в Европа. Люис е получавал някои от момичетата на Лу като награда, а китаецът е заличавал следите му.
Джефри пребледня:
— Чарлс Люис?