— Да.
— Имаш ли доказателства?
— Малко ни оставаше да намерим.
— Затова ли бяха нападенията тази нощ?
— Да.
— Ами Грейнджър?
— Отстраняване на съперник.
Джефри дръпна от цигарата си и замислено се загледа към верандата.
— Това са прибързани изводи. Имаш ли представа колко е богат Чарли?
— Разбира се.
— Дядо му е основател на „Фрейзърс“ и сега той е най-богатият човек в Шанхай. Собственик е на цяла финансова империя. Идеята ти е абсурдна. Той най-малко от всички се нуждае от незаконни сделки, за да печели пари.
— Знам, че обича да изтезава жени.
— Какви доказателства имаш?
— Бяхме на път да открием роднина на едно от убитите момичета, който ще го разпознае.
— Кой?
Фийлд не отговори.
— Имаш ли преки доказателства, че Маклауд е подкупен, или за съществуването на така наречените конспиратори?
Младият мъж въздъхна.
— В такъв случай трябва да си вървиш.
— Не смятам да бягам.
— Тук не е Лондон, Ричард, нито Ню Йорк или Париж. Не можем да печелим всички битки, но трябва да спечелим войната. Не мога да обвиня Люис или Маклауд пред Съвета, ако нямам железни доказателства, а ти не ми даваш нищо. Сега Маклауд със сигурност ще стане комисар, освен ако нямаме нещо конкретно, с което да попречим на избирането му. — Джефри въздъхна. — Вашето разследване наистина разбуни духовете, но след смъртта на Грейнджър и твоя колега няма какво да се направи. Иди в Хонконг. Мога да те уредя в тамошната полиция.
Джефри уморено се отпусна на дивана срещу Фийлд. Наведе се. Племенникът забеляза малка плешивина на темето му.
— Не можеш ли да арестуваш Маклауд?
— На какво основание? — Джефри разпери ръце, после потърка брадичката си. — Ти си полицаят, Ричард. Кажи ми какви доказателства имаш.
Фийлд погледна отражението си върху лъскавата масичка.
— Имам задължения.
— Глупости.
— Към едно момиче.
— Рускиня ли?
— Да.
— Наташа Медведева.
Сърцето на Фийлд се разтуптя.
— Откъде знаеш?
— Пенелъпи ми каза, че имаш любовна връзка. Видях Медведева в „Маджестик“. Нямаш никакви задължения към нея, Ричард. Не бъди глупак. Трябва да напуснеш този град. Ако се забъркаш още с тази жена, никой от нас няма да е в състояние да ти помогне.
Умът на Фийлд трескаво обмисляше ситуацията. Джефри се изправи и взе уискито от шкафа. Напълни чашите и запали нова цигара. Тежко се отпусна на дивана.
— Рускините имат тази особеност, че никога не са такива, за каквито се представят.
— Нямам друг избор.
— Предполагам, че си влюбен.
Фийлд се загледа като хипнотизиран в искрящата златиста течност. Принуди се да отмести очи.
— Нямам право да искам от теб такова нещо, но можеш ли да й издадеш паспорт и нужните документи?
Джефри втренчено се загледа в ръцете си. Фийлд очакваше да откаже.
— Как е пълното й име?
— Наташа-Олга Медведева.
Джефри се изправи, отиде при шкафа и извади лист и писалка.
— Дата на раждане?
— Първи април 1900 година — измисли си Фийлд.
Джефри се обърна:
— Ще видя какво може да се направи, но само при едно условие и няма да търпя никакви възражения. Трябва да разбереш този град и истинската сериозност на положението си. Ще заминеш утре с първия кораб. Ще направя всичко възможно за момичето, но сега искам да си го избиеш от главата, ясно ли е?
Фийлд не отговори.
— Не ме разбирай криво, Ричард. Не можеш да направиш нищо повече за тази жена. Откажи се от нея.
50.
Фийлд отиде пеша до Клуба по езда и клекна в сянката под часовниковата кула. Не знаеше къде да отиде и откъде да наблюдава апартамента на Наташа. Прозорците бяха тъмни. До него спяха мъж и жена с децата си. Той се замисли за семейството, което Капризи бе подпомагал.
Спомни си бала в Клуба по езда, на който беше забавлявал Пенелъпи.
Около четири часа един продавач на вестници стовари стоката си на отсрещния тротоар и Фийлд отиде да си купи „Норт Чайна Дейли Нюз“. Сензационното заглавие на първа страница гласеше: „КЪРВАВИЯТ ПЕТЪК“. Той отиде под уличната лампа пред „Щастливи времена“. Повечето статии бяха посветени на Патрик Грейнджър — „един от най-изтъкнатите обществени служители в цялата история на Шанхай“. Имаше кратко съобщение за Капризи със снимката от полицейската му карта. Описваха го като чикагски детектив, който се преместил в Шанхай, „след като убил жена си и сина си при катастрофа след употреба на алкохол“. Фийлд се почуди откъде са получили такава подробна информация. Вероятно от Маклауд, който не се беше посвенил да очерни паметта на колегата си.