— И дума да не става.
Фийлд едва сдържаше гнева си.
— Сестро…
— Не — отсече брат Джон.
— Добре, нека да ви обясня. Вашето разрешение не ни е нужно. Аз съм полицай, водя разследване и искам да говоря насаме с момчето. Моля, изчакайте навън.
На лицето на монаха се изписа гняв. Фийлд посочи с пръст и брат Джон се оттегли. Преди да го последва, сестра Маргарет погледна с уважение младежа.
Когато Фийлд се върна в стаята, Наташа беше коленичила и трескаво шепнеше нещо на момченцето. С мрачно лице, къса черна коса и безизразни очи, Алексей изведнъж напомни на Фийлд за самия него на тези години — тъжен, самотен, уязвим, изтерзан.
— Обясних му кой си — каза Наташа.
Фийлд коленичи и хвана момченцето за ръката.
— Аз съм Ричард.
Алексей трепереше. Наташа отново го прегърна и зашепна:
— Всичко е наред, миличък. Всичко ще се оправи…
— Трябва да тръгваме — каза тихо Фийлд; забеляза, че и неговите ръце треперят.
— Няма да го пуснат.
— Ще направят каквото им кажа.
Наташа го погледна. Той знаеше, че отчаяно й се иска да му вярва. Брат Джон и сестра Маргарет чакаха пред вратата. Фийлд се опита да се усмихне:
— Съжалявам, че не съм подготвил необходимите документи, но ще трябва да го отведем сега.
Брат Джон избухна:
— Няма да го допусна.
Фийлд го изгледа втренчено:
— Не съм сигурен, че ме разбрахте добре.
— Това момче няма да напусне сиропиталището при никакви обстоятелства.
— От името на Лу ли говорите или от свое?
Брат Джон се наежи:
— Ако си мислите, че ще се почувствам виновен заради злостните слухове, които се носят за един от най-щедрите ни…
— Слухове ли?
— Познавам хората като вас, господин Фийлд.
— И аз познавам хората като вас, братко.
Той се обърна и монахът се хвърли върху него. Фийлд се освободи и го притисна към стената.
Сестра Маргарет го заудря с юмруци по гърба и закрещя да престане, сякаш този акт на насилие преля чашата на търпението й. Фийлд вдигна брат Джон за яката и го повали на пода, после го ритна с все сила в корема. Монахът застена, сестра Маргарет продължи да пищи. В коридора се появи друг монах с група деца. Наташа стоеше на вратата.
Фийлд извади револвера си и спокойно влезе в класната стая.
— Да тръгваме, Наташа.
52.
Потеглиха мълчаливо. Наташа седеше отзад прегърнала Алексей. Момченцето гледаше втренчено Фийлд, краката му висяха от седалката. Фийлд се опита да си придаде самоуверен вид. Прекосиха моста и продължиха по „Бънд“. Младият мъж хвърли поглед към поредния пристигащ параход. Платната на сампаните бяха като разноцветни петънца на фона на ръждивия му стоманен корпус.
Фийлд погледна в огледалото за обратно виждане, за да провери дали не ги следят. Минаха покрай хонконгско-шанхайската банка, централата на „Фрейзърс“ и митницата, завиха по „Фучоу“, но почти веднага се отбиха по друга пряка. Фийлд спря под сянката на голямо дърво.
Наташа се наведе и го целуна по врата. Прегърна го толкова силно, че пръстите й се забиха в гърдите му. Не искаше да го пусне. Той се обърна и я погали по главата, после внимателно се освободи от прегръдката й.
— Всичко е наред — каза. — Всичко ще се оправи, Алексей.
Наташа се облегна назад и притисна момченцето до себе си. То седеше отпуснато.
Фийлд погледна часовника си. Беше много по-късно, отколкото предполагаше. Опита се да се успокои.
— Кажи ми как изглеждат ведомостите на Лу.
Наташа не го разбра.
— Опиши ми стаята.
— Моля те, Ричард…
Той се обърна и я погледна настойчиво.
— Имаме само няколко часа.
— Моля те.
— Ако изчакаме да излезе, можем да успеем.
— Недей…
— Трябва да имаме нещо, срещу което да се договорим, Наташа. Трябва да купим свободата ти. Можем да успеем само ако се доберем до някоя от ведомостите и заплашим, че ще я изпратим на „Ню Йорк Таймс“ или на властите в Лондон или Вашингтон. Без това нямаме никакъв шанс.
Очите на Алексей се разшириха.
— Ти вече пое прекалено много рискове, знам, но само така можеш да спечелиш свободата си. Ще ти уредя паспорт и документи… Ще започнем нов живот, ще отидем във Венеция…