Джефри успя да се извърти и Фийлд падна по гръб. Почувства остра болка в рамото. Вуйчо му се оказа удивително як. Острието се спускаше безмилостно към гърлото на Фийлд, с другата си ръка Джефри дереше лицето му, опитваше се да докопа очите му.
Фийлд освободи дясната си ръка и го удари с всички сили по брадичката. Когато главата на вуйчо му се изви назад, младежът извъртя ножа и го заби в корема му. В този момент куршумът, изстрелян от Чен, прониза Джефри в гърдите.
Джефри застина, очите му се разшириха от изненада, той си даде сметка, че умира, и по лицето му се изписа ужас.
Фийлд се освободи от тежестта му и скочи на крака. В този момент Джефри се сгърчи в предсмъртна агония. Фийлд коленичи и пред погледа му гневът в очите на вуйчо му бавно се смени с тъга, по-дълбока от всяка друга, която бе виждал. Мъжът, който се беше жертвал при битката край Делвил, стисна ръката му и прошепна:
— Не ме запомняй така.
Стисна го още по-силно, ръката му бе хлъзгава от собствената му кръв. Сякаш онзи Джефри, когото Фийлд винаги беше познавал, се опитваше да се върне от миналото, преди да е станало твърде късно. Отвори уста, понечи да каже нещо, но от гърлото му не излезе нито звук.
Фийлд се наведе по-ниско. Накрая усети дъха на умиращия и чу последните му думи:
— Не ме… запомняй… така.
Лицето на Джефри се изкриви от болка и той отпусна ръката на Фийлд. Дъхът му едва се чуваше в смълчаната стая.
Тишината бе нарушена от тежки стъпки по стълбите. Чен беше коленичил до вратата. В първия момент телохранителите на Лу не ги забелязаха. Чен стреля два пъти в Григориев и той падна върху мъжа зад него.
Китаецът се изправи и стреля по втория, който се опитваше да се освободи. Първият куршум проби дупка в челото му, вторият разкъса гърлото му и нападателят падна в коридора.
Чен се приближи, за да провери дали са мъртви.
Фийлд остана загледан още малко в лицето на вуйчо си, после се изправи.
Ключовете от белезниците на Наташа бяха до свещта върху масата. Той избърса ръцете си от кръвта, взе ги и седна на леглото. Когато я освободи, тя го прегърна силно и притисна глава до гърдите му. Захлипа тихичко и кръвта й бавно напои ризата му.
Фийлд нежно я отдели от себе си и огледа раните на гърдите й. Изправи се и се огледа. Отиде при гардероба, отвори го, прокара ръце по дрехите и издърпа бяла памучна риза и една рокля. Накъса ги на ивици и нежно повдигна брадичката на Наташа. Устата й беше подута, а едното й око започваше да посинява.
Фийлд сгъна едно парче плат.
— Облегни се назад.
Тя отпусна глава на възглавницата, затвори очи и той започна да я превързва. Когато коленичи да стегне ивиците плат зад гърба й, тя забеляза кръвта, капеща от раната на рамото му. Погали го по бузата и се вгледа в очите му, но той отмести ръката й и продължи да я превързва.
Когато свърши, тя отново се притисна до него. Прегърна го и косата й погъделичка лицето му.
— Всичко е наред — успокои я той. — Всичко е наред…
Останаха прегърнати, докато дишането й се успокои.
Чен стоеше на вратата. Наташа го забеляза едва сега.
Стана и отиде в ъгъла, където шлиферът й бе преметнат на един стол. Загърна се, бръкна в джоба и хвърли няколко листа върху леглото.
— Казаха, че ме търсят. Телефонираха. Имах само няколко минути… Взех каквото можах. — Тя замълча и на лицето й отново се изписа страх. — Къде е Алексей?
— В колата. Трябва да вървим.
Фийлд прегледа листовете и видя последния запис: „Саратога“, днешна дата и сумата от 750 000 шанхайски долара.
Отдолу имаше списък от имена с числа срещу всяко от тях. Фийлд прокара пръст по йероглифите и се опита да ги разчете.
Тя се надвеси над рамото му.
— Маклауд?
— Да.
— Пет хиляди долара.
— Да.
— Джефри Доналдсън, двайсет и пет хиляди.
— Да.
— Комисар Биърс, десет хиляди?
Тя кимна.
— Люис не се споменава.
Фийлд подаде листовете на Чен, китаецът ги прегледа и отбеляза:
— Лу няма да миряса, докато не си ги върне. Трябва да тръгваме веднага.
Фийлд не помръдна.
— Хората му ще преобърнат града.
На улицата се чу свирене на гуми, после викове и тропот на крака. Чен изтича до прозореца, Фийлд погледна зад него. Соренсън изскочи от задницата на специалния микробус, носеше пълно защитно облекло, шлем и автомат.