Макар че го попита, личеше, че се досеща за отговора.
— Нищо съществено — отвърна Фийлд.
Капризи отново се обърна към прозореца и се загледа в часовниковата кула.
— Мамка му.
Марецки излезе от спалнята, като примигваше често зад малките кръгли очила. Косата му бе по-дълга и по-рошава от последния път, когато беше инструктирал новите служители. Като бивш професор по философия в Санкт Петербург той се ползваше с уважението на детективите, мнозинството от които нито бяха завършили висше образование, нито имаха вид на интелектуалци. Също като Фийлд, и той се потеше в дебелото си сако. Както винаги носеше яркожълта вратовръзка, но днес тя само подчертаваше тъмночервения цвят на бузите му. Руснакът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се пръсне.
Застана разкрачен между двамата детективи и измърмори:
— Странна работа.
— Какво му е странното? — подкани го Капризи, когато стана ясно, че трябва да му вади думите насила.
Марецки се приближи до прозореца и отговори със съвсем лек руски акцент като този на Наташа:
— Тя е по еротично бельо. Завързана е за леглото, за да не може да мърда, но въпреки многото кръв няма следи от борба.
— Какво означава това?
— По това ли си е падала? — започна Марецки и погледна снимките на етажерката. — Белезниците. Бельото. Или е задоволявала сексуалните фантазии на някой мъж? Мъж, когото е обичала или е обслужвала.
— Имало ли е скарване, скандал между любовници? Може би той я е завързал и тогава са се скарали.
— Не. Това е нещо по-дълбоко, някакъв необуздан бяс. Виж трупа. Това е омраза към всички жени, не просто към Лена Орлова.
Фийлд се замисли за обезпокоителното изражение на удоволствие върху лицето на жертвата. Би трябвало на него да се чете ужас.
— Чен ми каза, че този и съседният апартамент са собственост на Сипаничавия Лу.
— Тя очевидно е, така да се каже… елитна.
— Любовница на Лу?
— Възможно е, но може да я е използвал и за друго.
— Да я дава под наем?
Марецки вдигна рамене:
— Може би като подарък за приятели.
Фийлд не можеше да си представи Наташа Медведева да робува на някого.
— Това е зверско убийство — добави руснакът и се отправи към вратата. — По-късно ще го обсъждаме.
— Имало ли е подобен случай? — попита Капризи.
— Не си спомням. Ще проверя и във френската полиция.
Няколко минути стояха мълчаливо. Накрая Капризи каза:
— Провери тази стая. Аз ще се заема с останалите.
— Нещо определено ли търсим?
— Използвай главата си.
Американецът влезе в кухнята и започна да тропа с шкафовете. Фийлд отиде при грамофона, свали го на пода и отвори раклата. Беше празна. Приближи се до етажерката и взе тънък фотоалбум с кожена подвързия. Снимките бяха подобни на наредените по полиците, свидетелства за един унищожен свят. Това беше хроника на живота на Лена Орлова, преди революцията да я прогони от Русия, и Фийлд ясно виждаше колко е било болезнено за нея.
Снимките показваха семейна идилия: голяма къща, езеро, вила, лодка, строг баща и винаги усмихната майка. Фийлд беше чел, че само богатите руски аристократи успели да избягат в Европа, но Орлови явно не са изпитвали нужда от пари. Как се бяха озовали тук?
Последната снимка в албума беше на момиченце. Вероятно това беше Лена, с куче и някаква жена, сигурно бавачката. Бяха застанали пред къщата, а зад тях се виждаха няколко куфара. Това ли е бил краят, заминаването?
Фийлд затвори албума и го върна на мястото му. Запита се какво е станало с братята и другата сестра. Може би всички бяха загинали.
До албума имаше дебела книга с кожена подвързия. Приличаше на Библия. Той я взе и я разтвори. Имаше голяма дупка, изрязана в страниците, и там беше скрит малък бележник.
Лена Орлова си бе водила записки с изящен почерк. На всеки ред имаше дата, име на кораб (поне така предполагаше Фийлд) и дестинация. Последният запис бе: „26 юни, Саратога — Ливърпул“.
След една седмица.
Не всички дестинации бяха във Великобритания. Имаше кораби за Амстердам, Бордо, Кале и Кил. Не се споменаваше какво превозват, нито защо са в този списък.
На края на последната страница пишеше: „Плащанията са във ведомост две.“
Капризи отново влезе и Фийлд му показа дебелата книга и бележника. Американецът погледна списъка.
— Къде го намери?