— За кое?
— За онова, което видяхме току-що.
Стигнаха третия етаж и вратата на асансьора се отвори, но американецът не бързаше да слиза. Облегна се на вратата и попита:
— В какъв смисъл какво ще правим?
— Това беше убийство.
— Така ли мислиш, Фийлд?
— Разбира се.
— Беше комунист.
— Откъде знаеш?
Колегата му се усмихна:
— Нямате ли досие за него?
— Дори не знам как се казва…
— Във война сме.
— Война ли?
— Срещу червената напаст. Нали това е основната задача на вашия отдел?
— Ограничаването на…
— Това бяха хората на Лу. Разбери ме. Няма начин да ги открием в китайския град или страната, а дори да хванем някого и да го убедим да свидетелства, Лу или този, който е поръчал убийството, ще заяви, че убитият е комунист и това е китайският начин за справяне с тях. В светлината на световните събития твърдението му ще срещне разбиране.
— Значи ще се откажем. Ще си седнем на задниците и ще…
— В това полицейско училище не ви ли учат на нещо?
— На какво?
Капризи се ядоса.
Фийлд се изчерви, но настоя:
— Портиерът не беше комунист.
— Може би, но опасностите за хегемонията на световния империализъм са навсякъде.
— Сега ти говориш като болшевик.
— Това обвинение ли е?
— Не се прави на глупак.
Капризи го изгледа с нескрита враждебност:
— Какво искаш да направим, Фийлд? Да подадем иск пред френските власти, да отидем на улица „Вагнер“, където живее Лу, и да го арестуваме просто така? Да опандизим най-влиятелния човек в града, в сравнение с когото Ал Капоне е като благородна девица? Мислиш ли, че някой ще свидетелства срещу него?
— Значи край?
— Край за теб.
— Изпратили са ме да помагам.
— Ти помогна.
— Значи случаят е приключен. Няма да има възмездие. — Той погледна часовника си. — Отделихме един час. Не хванахме убиеца на местопрестъплението, затова…
— Този случай е на Криминалния, Фийлд.
— Това ли е всичко? Така ли работите в този отдел?
— За теб това е всичко.
— На улицата ти се ядоса.
— Не, не съм.
— Наложи се Чен…
— Разбира се, че бях бесен!
— Защо тогава…
— Направи ми една услуга. Не бъди толкова наивен, става ли?
— Значи ще се кланяме на бандитите? Апартаментите са на Лу, затова няма да се занимаваме.
Капризи изпитателно го изгледа:
— Тук и връзките не могат да ти помогнат.
— Това няма нищо…
— Знам, че се хвалиш наляво и надясно с връзките си. Джефри Доналдсън ти е братовчед, нали? Секретар на Общинския съвет, член на шанхайския клуб, движи се сред най-големите клечки, пръв приятел е с най-влиятелните бизнесмени.
— За бога…
Фийлд едва сдържаше гнева си. Бяха се разпалили твърде много и се огледаха дали някой не ги е чул. Само секретарката на Маклауд ги гледаше, но бързо се извърна.
Изведнъж Капризи сякаш съжали за държанието си:
— Извинявай. Уморен съм…
Заведе младия детектив при бюрото си, завряно в един ъгъл при големите прозорци в дъното на стаята. Взе празен формуляр от панерчето за документи.
— Да не избързваме. Имаш ли опит с криминални случаи?
Фийлд поклати глава.
— Добре, имай ми доверие. Това с портиера може да е случайност, част от акция за прочистване. Момичето… отпечатъците са изпратени в лабораторията. Ще проверят за съвпадения в архива. Дори белезниците да са чисти, по другите ще разберем кой е бил в апартамента през последните няколко дни. По-добре е от нищо. Трябва да попълниш това и да го занесеш долу, преди резултатите да са излезли. Щом са готови, ще ни ги изпратят. Може да се наложи да ги пришпориш, защото все се оплакват, че са прекадено заети. Ако намерят съвпадение, ще пуснат протокол, ще слезеш при Марецки и той ще ти разкаже за заподозрения. Аз ще те придружа.
Фийлд кимна и понечи да си тръгне.
— Освен това…
Младежът се обърна.
— Моля те, купи си нов костюм. Не мога да те гледам навлечен като полярна мечка в пустинята.
Фийлд изгледа новия си партньор:
— Очистиха портиера, защото е видял убиеца.
Капризи кимна:
— Точно така.
— Убиецът е Лу или някой друг, който е получавал Лена като „подарък“.