Тя се втренчи в жената, която беше нарекла себе си Аран-гар, и едва сега я позна. Халима, секретарката на една от Заседателките. Но със сигурност жена, макар и жена, сътворена сякаш по представите на някой мъж. Жена. Но тази светеща топка трябваше да е от сайдин!
— Коя си ти? — Гласът й леко трепереше и тя дори се изненада, че все пак е така спокоен.
Жената й се усмихна — с много насмешлива усмивка — и приседна край постелята й.
— Казах ти, Могедиен. Името ми е Аран-гар. Това име ще го запомниш за в бъдеще, ако имаш късмет. Слушай ме внимателно, без да задаваш въпроси. Ще ти кажа каквото трябва да знаеш засега. След малко ще ти махна хубавата огърлица. След като го направя, ще изчезнеш толкова бързо и безшумно, колкото Логаин. Ако не, ще загинеш тук. И това ще е срам, защото си призована в Шайол Гул още тази нощ.
Могедиен облиза устни. Призована в Шайол Гул. Това можеше да означава вечност в Ямата на ориста или пък безсмъртие и власт над света, или каквото и да е между едното и другото. Малък бе шансът да бъде провъзгласена за Не-блис, не и след като Великият властелин знаеше достатъчно как бе преживяла последните месеци, за да прати някой да я освободи. И все пак беше призоваване, което не можеше да откаже. И поне означаваше край на ай-дам.
— Да. Махни го. Ще тръгна на часа. — Бездруго нямаше смисъл да го отлага. По-силна беше от всяка жена в лагера, но не смяташе да дава шанс на един кръг от тринадесет.
— Знаех, че така ще решиш. — Халима — Аран-гар — се изкикоти, докосна нашийника и леко потрепна. Могедиен отново се учуди — тази жена явно преливаше сайдин и бе поразена, макар и едва-едва, при докосването на нещо, което можеше да порази само преливащ мъж. А после нашийникът падна и жената бързо го пъхна в кесията си. — Хайде, Могедиен. Тръгвай. Веднага.
Егвийн надникна в шатрата видя само разбърканата постеля.
— Майко — засуети се зад нея Чеза, — не бива да излизате вън, на нощния въздух. Нощният въздух е лош въздух. Ако ви трябваше Мариган, аз можех да ви я доведа.
Егвийн се огледа. Беше усетила падането на нашийника, усетила беше проблясъка на болка, означаващ, че мъж, който може да прелива, е докоснал връзката. Повечето хора вече бяха заспали, но неколцина все още седяха навън край малките огньове. Сигурно беше възможно да открие кой мъж бе влязъл в шатрата на „Мариган“.
— Мисля, че е избягала, Чеза — каза тя. Сърдитото мърморене на Чеза за жени, които изоставят господарките си, я последва чак до шатрата й. Не можеше да е бил Логаин, нали? Той не можеше да се е върнал, нямаше откъде да знае. Нали?
Демандред коленичи насред Ямата на ориста и за пръв път не се смути от това, че Шайдар Харан го гледа как трепери с безокия си безстрастен взор.
— Добре ли се справих, велики властелине?
Смехът на Великия властелин изпълни главата му.
Руши се кулата неопетнена и коленичи пред забравения знак.
Морета се гневят и бурни облаци невиждани се сбират.
Оттатък хоризонта огньове скрити се надигат и змии в пазвата гнездят.
Въздигнатото срива се в нозете, в нозете сринатото се въздига.
Редът изгаря, за да му отвори път.